Palatka.bg

Ел Татио – нестихващата симфония от гейзери в Чили

Високо в северните части на Чили недалеч от границата с Боливия се простира чудно поле с живи гейзери. Преди точно половин вел на 80 километра от град Сан Педро де Атакама на 4300 метра надморска височина тук се е намирал работен лагер за добив на сяра. Мястото било обитавано от малко хора, дръзнали споделят живота и да изкарват прехраната си на метри от гейзерите. Ел Татио се нарежда на трето място по размер сред всички гейзери на планетата, като преди него са тези от Йелоустон в САЩ и Долината на гейзерите в Камчатка.

Мощта на невероятното зрелище на природата Ел Татио никога не стихва

Високопланинско и приказно място, опасано от стратовулкани, чилийското гейзерово поле заема голяма част от местната геотермална система.

Ел Татио представлява внушителна площ на долина от 30 квадратни километра, осеяна с кипящи фонтани, горещи извори, кални вулкани и басейни. Гейзерите образуват огромен горещ басейн с температура на водата, понякога надхвърляща 85 градуса. Колкото по-висока е надморската височина, толкова по-вероятно е водата да стигне до кипене дори при по ниска температура.

Сюрреалистичната местност е обект на изследвания, които до този момент дават предположения, че подобни са били условията при зараждането на живота на Земята. Не е изключено и на Марс да са съществували такива природни условия.

До този момент са регистрирани над 110 термални източници, като 80 от тях са признати за напълно пълноценни гейзери, а 30 – за горещи водоизточници

Но въпреки кипящия геотермален живот на Ел Татио, изхвърляната от недрата вода едва достига височина от 1 метър. В зависимост от сезона горещите извори дават 0,25-0,5 кубически метра кипяща вода в секунда.

Тази чудна течност е богата на миnерали и различни химически елемeнти като натриев хлорид, бром, магний, бор, калий и арсен, който често затруднява ежедневието на хората, застрашавайки здравето. Високото съдържание на силициев диоксид придава на водата син цвят, а често каротиноидните съединения оцветяват естествените горещи фонтани в оранжево-кафяви тонове.

Изследванията Ел Татио започват едва в началото на миналия век

До онзи момент било известно, че край гейзеровото поле местните индианци разполагали свое светилище, а мястото било познато под названието „Копакои“. Днес по-внушителните гейзери са получили и свои имена: ‚Кипящият гейзер“, „Ел Кобрелоа“, „Ел Кобрезал“, „Вега Ринкоанда“, „Ел Йефе“. Чилийското правителство и частните компании все още търсят начини за използване на енергията на гейзерите. Единственият проблем е, че Ел Татио се намира в твърде отдалечен регион. Освен това отровните вещества биха представлявали голяма опасност за хората и животните.

Въпреки че територията е обявена за охраняема зона още през 2010 година, тя е достъпна за туристи. Всеки ден в ранните утринни часове, когато слънцето огрява бурното гейзерово поле, тук идват около 400 посетители, възхитени от изскачащата гореща от недрата гореща вода. Препоръчва се да се следват инструкциите на гидове, за да се избегнат инциденти, тъй като в миналото е имало смъртни случаи по непредпазливост.

Внезапните изригвания на гейзерите и фонтаните не са единствената опасност. Нагорещената земя, под която кипят водните източници, може да се окаже неочаквано крехка. Студеният климат, контрастиращ с високата температура на гейзеровото поле създава допълнителен риск за здравето, както и високото ниво на ултравиолетово излъчване в региона.