Живеем в една от най-древните цивилизации в Европа. Вековна е историята на България. През стотици бури е преминал народът ни. Въпреки всички удари отново сме се изправяли. Запазили сме нацията си. Това се дължи на традициите, които предците ни са поддържали. Затова и ние трябва да ги поддържаме живи. Ето и някои уникални български обичаи, които впечатляват мнозина по света и с които можем да се гордеем.
Мартениците
По древна традиция, която произлиза още от времето на траките и прабългарите, всяка година на 1-ви март си подаряваме мартеници с пожелание за здраве и благоденствие. Според една от легендите, сестрата на хан Аспарух завързала с бял конец за крака на лястовица цвете. Изпратила го по нея на брат си като дар. Когато птицата пристигнала на 1-ви март при Аспарух, кракът ѝ бил наранен и оцветил наполовина конеца в червено. Нарекли връвчицата мартеница на името на месеца. Смята се, че от тогава българите си подаряват “гривни“ с бели и червени конци като дар за здраве.
Именните дни
В България освен денят, в който сме родени, празнуваме и когато се чества светецът, на когото сме кръстени. Мнозина вярват, че името носи късмет и определена енергия. Не случайно българите дават на децата си имена на светци. Смята се, че по този начин светецът ще пази всички, носещи името му. Той ще бъде техен ангел хранител и ще ги закриля от злините през житейския им път.
Нестинарството
Един от най-уникалните и изумяващи обичаи е нестинарството. Това е една от най-древните ни традиции, която значително се разпространява чак през 20-ти век. Не всеки обаче може да е нестинар. Ходенето по жаравата изисква огромна концентрация и техника. Според традицията нестинарският танц се изпълнява на празника Св. Св. Константин и Елена, като танцьорите държат иконата на светците в ръцете си.
Лазаруване
На празника Лазаровден по стара традиция млади момичета обикалят къщите и полетата, като танцуват и пеят песни за любов, здраве и плодородие. Девойките се наричат лазарки – нужно е да са 14 на брой и да са поне на 16 години. Те пеят специални лазарски песни за всеки един член от семейството, а накрая получават пари и плодове, които разделят по между си. Лазарките са облечени с български народни носии, а в ръцете си държат пролетни цветя.
Коледуване
Коледуването много прилича на лазаруването като обичай, но с няколко съществени разлики. От полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер млади момчета, водени от един по-възрастен мъж, наречени коледари, посещават българските къщи като пеят коледарски песни. Според древните вярвания зли същества излизат през нощта на тази дата. Целта на коледарите е да прогонят лошите сили и да пожелаят на семействата здраве и благоденствие. В знак на благодарност стопанинът на къщата им дава вино, кравайче, пари и други хранителни продукти. Храната се разделя между коледарите, а парите се дават на бедните.
Кукерски игри
Всяка година на Сирни заговезни момчетата и мъжете се обличат в различни карнавални костюми. Задължително е само водачът им да е женен. Облеклата на повечето кукери са страховити, за да изплашат злите сили и да донесат плодородие и здраве. Костюмите са различни във всеки един регион на България и препращат към населеното място. Кукерските игри представляват танц, с който се гони злото.
