Позлатените куполи на катедралата „Св. Александър Невски“ блестят от слънчевите лъчи. Обявен през 1955 г. за паметник на културата от национално значение, храм-паметникът се издига величествено повече от век на площада, носещ същото име.
Построяване
Решението за изграждането на катедралата е взето през 1879 г. по време на Учредителното Народно събрание във Велико Търново по предложение на Петко Каравелов. Първият камък е положен на 19.02.1882 г. (дн. трети март), а последният – през 1912 г. ( въпреки че катедралата е осветена 12 г. по-късно). Храм-паметникът е израз на почит към всички, дали живота си за Освобождението, както и към руския цар Александър II Освободител.
Първоначално е щял да бъде построен в старата столица Търново, но по настояване на княз Александър I Батенберг се избира град София. Мястото на строежа също е подбрано внимателно. То е било най-високата точка в тогавашна София и е предлагало панорамна гледка към града.
Иван Богомилов е избран за главен архитект на строежа, но след като умира, на негово място идва италианецът Александър Померанцев, който променя някои от идеите на предшественика си. Той увеличава капацитета на храм-паметника – катедрала може да събере 5000 поклонници вместо първоначалните 1500. Италианският архитект включва елементи от Асеновата крепост и църквата „ Христо Пантократор“ в гр. Несебър при построяване на катедралата.
Името
Решението за името на храм-паметника се взима от цар Фердинанд – като благодарност към Царя- Освободител.
Aлександър Невски е новгорски княз, светец и покровител на руската войска. Известен е с победата си над настъпващите към Новгород шведски войски през 1240 г. на река Нева. Оттам получава името си Невски. На мястото, където се е провела битката, по-късно е построен Санкт Петербург- столицата на царска Русия.
По време на Първата световна война обаче България и Русия застават в противоположни блокове. Русия бомбардира гр. Варна на 14.11. 1945 г. , след което правителството на Васил Радославов решава да прекръсти катедралата на „ Св. Св. Кирил и Методий“. След поражението на България обаче Светият Синод настоява да се върне старото име на храм-паметника.
Интересни факти
Интересен факт е, че мястото, където сега се издига „Св. Александър Невски“, първоначално е било определено за построяването на нов дворец на княз Батенберг, който го преотстъпва за строежа на катедралата.
Символът на българското православие е вторият най-голям православен храм на Балканите след „Свети Сава“ в Сърбия. 12-те камбани на катедралата тежат повече от 20 тона, могат да се чуят в радиус от 15 км. и са докарани от Москва.
Трите престола на храма – централният, носещ името на св. Александър Невски, южният с името на св. Цар Борис и северният с името на братята Кирил и Методий- са осветявани два дни ( 12-14 септември, 1924 г.).
Катедралата всъщност е построена върху някогашно гробище – част от некропола на Древна Сердика.
В основата на облицованата с бял врачански камък катедрала е вградена капусла на времето с имената на членовете на правителството и причините за построяването ѝ.
Храм- паметникът с позлатените куполи се превръща не само в символ на българското православие, но и в една забележителност, която краси площада „Св. Александър Невски“ със своята величественост.