Palatka.bg

Как се твори древната керамика на Узбекистан

Узбекското керамично изкуство се слави с ярките си цветове и контрасти. Всеки турист, посетил слънчевия Узбекистан задължително трябва да отнесе със себе си красиви традиционни сувенири.

Блогърите Елена Щипкова и Игорь Дмитриев ни пренасят в света на керамичното изкуство на Узбекистан. За да се насладим отблизо на раждането на любимата на туристите шарена керамика, двамата влизат в ателие в град Рищан – един от най-известните и стари керамични центрове на страната.

В Рищан продължава да живее уникалната древна технология на създаване на керамични изделия. Рищанските керамични майстори кузагари са наследници на основоположниците на грънчарския занаят. Те са съвременните пазители на старите традиции.

Рищанската керамика се отличава с високите си технологични и художествени качества. Със своите прекрасни свободни линии, пищните флорални елементи и особена колоритност традиционната изрисувана посуда е празник за окото.

Всичко започва с глината

В Рищан този природен дар е особен – така казват и самите майстори на керамика за глината. Според тях друга такава глина не съществува никъде, а най-хубавото е, че може да я намериш и в собствения си двор.

Обработката на глината изисква тя да достигне пластичността на тесто. Готовата за работа глина се поставя в специални форми. Само за няколко секунди върху грънчарското колело глината се превръща в съд, който служи като основа за работата на художници и майсторите на изпичането.

Най-сложната част се прави ръчно, често по специална поръчка и само в един екземпляр

След изсъхването на съда, художникът се залавя с декорацията. И сякаш този хипнотизиращ процес може да бъде наблюдаван безкрайно, защото той е истинското вълшебство на керамичното изкуство.

Основата на рисунката се прави с молив, а след това се нанасят и цветовете. Авторите не се подписват, но всяка художничка (обикновено художниците са жени) може да бъде разпозната със специфичния си творчески стил и цветова гама. За да бъдат изрисувани с чудни форми и цветове, понякога различните по размер и орнаменти съдове отнемат на художниците цяла година.

След това изписаните съдове се вкарват в грънчарската пещ, където керамиката се пече до готовност. Процесът е дълъг и не се случва всеки ден, затова малко хора могат да се похвалят с посвещаването си в тайнството на узбекската керамика в традиционното ателие.

Но когато накрая печенето на глинените съдове приключи, пред очите ви се разкрива ярката памет на Узбекистан, застинала под тънката прозрачна глазура.

Снимки: https://lenorlux.livejournal.com/567095.html