Palatka.bg

Алеята на баобабите – величествените гиганти на Мадагаскар

Баобаб – всички сме чували за това странно дърво, свещеният символ за жителите на Мадагаскар. Те го смятат за прародител на гората и го почитат като божество. Баобабите се срещат не само на този чуден остров, но в Африка и дори в Австралия.

Колкото повече се разраствала обработваемата площ на Мадагаскар – четвъртият по големина остров в света – толкова повече естествената гора била подлагана на изсичане. Но баобабите останали недокоснати – така местните показали уважението, което изпитвали към вековното величествено дърво. Ето защо днес покрай един от каменистите пътища се извисяват мощните стволове на свещените дървета. Този път се нарича „Алеята на Баобабите“. Тя свързва градчетата Мурундава и Белони-Тзирибиина в централните части на западното крайбрежие на острова.

Легендата за баобаба

Съществува легенда за раждането на това необикновено дърво. Веднъж Всевишният се разсърдил на дървото, изтръгнал го от земята и го захвърлил надалеч. Като същински пипала, клоновете на дървото си проправили път в сухата почва и дървото оцеляло. Точно затова, когато листата на баобаба окапят, неговата връхна част наподобява дървесни корени.

Растящите в алеята баобаби се отнасят към вида Адансония Грандиде – много рядка разновидност на екзотичното дърво, което се среща единствено на остров Мадагаскар.

Не може да се каже, че тази природна забележителност на Мадагаскар се радва на огромна популярност сред туристите. Но въпреки това няколко десетки масивни дървета покрай малката алея създават впечатляващ приказен пейзаж.

Баобабите по алеята са високи около 30 метра, като възрастта им достига 800 години!

От 2007 година Aлеята на баобабите се намира под защитата на държавата и близкия Национален Парк „Andranomena Reserve“.

Баобабът е изключително интересен представител на растителния свят. Стъблото му е право и масивно, без клони – това е огромен резервоар за вода. Той може да събира около 120 хиляди литра дъждовна вода. Тази способност помага да дървото да оцелее по време на суша с продължителност от цели 10 месеца. В меката част на стъблото се образуват и големи хралупи, в които могат да намерят подслон животни и хора. В някои случаи кухините се използват и като складове за продоволствия.

Местните жители казват, че някога в миналото, преди да процъфти земеделието в Мадагаскар, баобабите били много повече на брой. Притокът на туристи накарал селските райони да се приспособят към туристическия бизнес, а Aлеята с баобабите се превърнала в забележителност. Мястото е любима дестинация за всеки, който обича да се разхожда сред природата и да прави красиви снимки на фотогеничните баобаби.