Канада е страна с необятна природна красота. Езерото Атабаска и пясъчните дюни са контраст на крайностите, които могат да очароват всеки любител на магичния чар на тази северна страна. Канада се намира приблизително в същите северни ширини като Русия и в много отношения двете държави дори си приличат – гъсти диви гори, тайга и блата се ширят на територията й. Но една малка ивица е особено привлекателна. Там се простира удивителното езеро Атабаска с още по-удивителните дюни по бреговете.
Езерото Атабаска е разположено в северозападната част на провинция Саскачеуан на границата с провинция Алберта. Практически Атабаска, този светлосин воден простор, е абсолютният географски център на Канада.
Дължината на езерото е 283 километра, а ширината – 50 километра. Под огромната повърхност от 7850 км2, обемът на водата достига 204 км3. С дълбочина от 124 метра, Атабаска се нарежда на първо място сред сладководните басейни в провинциите Алберта и Саскачеуан. Това е най-големият сладководен резервоар по отношение на обем, площ и дълбочина в двете провинции и осмият в цяла Канада.
Пясък и вода с внушителни размери
Невероятните пясъчни дюни, които се простират по крайбрежието на Атабаска са сред най-активните дюни на планетата. Докато повечето са свързани със сухи райони, дюните в Атабаска са заобиколени от влажни зони и бореални гори (тайга).
Изключителна природна комбинация и геологичен шедьовър – причудливите пясъчни дюни обхващат над 30 хиляди хектара. Техната дължина достига 400 до 1500 метра, а височината им понякога се извисява до цели 30 метра.
Пясъчните дюни на Атабаска – живата скулптура на природата
Езерото Атабаска е възхително по своята красота природно творение, което буквално може да бъде определено като живо същество. Дюните се намират на Канадския щит, който представлява огромно пространство от докамбрийски скали. Те са най-страта геоложка основа, преобладаваща в северноамериканския континент. Възрастта им е между 2,4 и 4,2 милиарда години. Невероятните дюни на Атабаска се образували преди около 9000 години или по-точно в края на последния ледников период.
Докато ледената прегръдка се топяла, водата отмивала безмерни количества пясък, тиня и утайки от пясъчника на езерото. В онези древни дни нивото на водата било по-високо от съвременното. Постепенно езерото се отдръпнало, разкривайки чудните пясъчни отлагания по бреговете. После вятърът – вечният скулптор – изваял интересни форми, които може да бъдат видяни и днес. Дюните са активни и непрекъснато се движат, защото вятърът ги „избутва“ към гората.
Ако попаднете на дюните край езерото Атабаска, който е национален парк, помнете, че късането на цветя, растения или събирането на други природни късчета е напълно забранено. За сметка това можете да се насладите на риболов сред неповторими пейзажи.
