През 1978 г. Сараево получава страхотната привилегия да бъде домакин на Зимните олимпийски игри през 1984 г. Днешната босненска столица е единственият град на Балканите, който е бил удостоен с честта да бъде домакин на Зимни Олимпийски игри. София е другият град, който е бил много близо до спечелването на домакинство за игрите през 1992 г., но в крайна сметка губи от френския град Албервил. Интересно е да се опитаме да си представим каква би била съдбата на една такава олимпиада в България, имайки предвид обществените промени в страната ни и падането на комунистическия режим и настъпването на демокрацията в България. Организирането на една Олимпиада е чутовно усилие, което рядко се отплаща на държавата, която ги създава.
Олимпийските игри означават изграждане на множество нови спортни обекти, както и обновяване на съществуващите вече такива. Олимпийските игри обаче означават много повече от организиране на едно събитие…Спортните обекти и инфраструктурата трябва да се поддържат в продължение на десетилетия, което е скъпо и трудоемко начинание, което рядко е по силите на държави, които не са сред най-богатите в света.
Идеята Сараево да бъде домакин на Зимните олимпийски игри се ражда много години преди градът официално да кандидатства в Международния олимпийски кабинет. За първи път идеята се обсъжда около 1968 г. в доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за насърчаване на зимния туризъм в Югославия. Проектът бързо получава одобрение за финансиране и цялата политическа подкрепа, която да подпомогне каузата.
Другите градове кандидати за Зимните олимпийски игри през 1984 г. бяха японския Сапоро и шведския Гьотеборг
Кандидатурата на Швеция е видяна като най-слабата и получава едва 10 гласа в първия рунд на гласуването, оставяйки двубоят да се реши между Сараево и Сапоро. Японците са получили най-много гласове на първото гласуване, изпреварвайки Югославия с 2 гласа. Във финалния етап на гласуването обаче Сараево печели с относително комфортна преднина, имайки предвид загубата в първия кръг, с 39 на на 36 гласа. Югославия беше първата комунистическа страна, която някога е била домакин на Зимните олимпийски игри, макар да е нужно да отбележим, че все повече историци и специалисти определят Югославия като относително неутрална държава, която се опитва да балансира между двата враждуващи лагера.
Съдбата на Югославия обаче обрича всичко създадено по време на подготовката и реализирането на Олимпийските игри на смърт. В края на 80-те години сериозна икономическа криза обзема Югославия и липсата на финансови средства затруднява властите да поддържат адекватно изградените спортни съоръжения. Разпадането на страната на различни независими държави прави този процес повече от невъзможен, а военните конфликти в новосъздадената Босна и Херцеговина постепенно започват да унищожават много от обектите.
Някои от изградените съоръжения са изоставени, други се разпадат пред очите на местните хора, а трети са унищожени и заличени от бомбите във войните след разпадането на Югославия. Днес, изгубени сред множество растителност, могат да бъдат открити все още съществуващите съоръжения, като някои от тях изглеждат като чудесно място за “разходка”. Особено впечатляващи са пързалката за бобслей и шанцата за ски-скокове, които са се извисявали над Сараево, радвайки жителите и гостите на града.
Те се намират в планината Требевич, откъдето може да се докоснете до чудесна панорама към Сараево
Пързалката за бобслей днес вече не може да бъде позната. Тя прилича на пост-комунистически епохален паметник, който е бил изоставен и единствено произволът на съдбата определя историята му. Пързалката е изцяло изрисувана с графити, което го прави перфектно “изкушение” за очите на почитателите на градското изобразително изкуство, когато се отегчат от градските пейзажи. По време на обсадата в Сараево (1992-1995 г.) пързалката за бобслей се използва като артилерийска позиция от босненските сръбски сили.
Спортният център Skenderija е бил домакин на състезанията по фигурно пързаляне и хокей на лед. Той е построен отдавна преди олимпийската авантюра на Сараево, като е открит на 29 ноември 1969 г. Тогава той е домакин на премиерата на най-големия югославски филм по онова време – “Битката при река Неретва” (с участието на: Франко Неро, Орсън Уелс, Силва Кошина и др.). По време на рекордните снеговалежи през 2012 г. в Сараево покривът на площадката беше поставен под огромно напрежение и тежест, което направи цялата сграда изключително нестабилна.
Времето в планината по време на използването на тези съоръжения, особено шанцата, не беше много гостоприемно и приветливо. Силните ветрове отложиха три пъти старта на няколко олимпийски спорта и дисциплини, а впоследствие появилата се мъгла също забави началото им. Победителят в ски спукането беше Бил Джонсън от Съединените щати. 30-километровото ски бягане пък беше завършен от състезателите буквално на сляпо, тъй като се изви страхотна вихрушка. Първият, който се пребори и пресече финалната линия, беше скиорът на Съветския съюз Николай Зиматов, с което изравни резултата в спортната Студена война, чието военно поле този път беше Сараево.
Какво са едни зимни олимпийски игри без официални талисмани?
Читателите на югославски вестник бяха помолени да изберат официалния талисман за Зимните Олимпийски игри от шест предложения, които стигнаха до финала. В състезание между агне, планинска коза, глухар, глупак, вълк и снежна топка читателите решават малкия вълк на име Вучко да бъде символът на Олимпиадата.
Вучко е проектиран от словенския дизайнер и илюстратор Йозе Тробец и все още е символ на Сараево, като може да се види навсякъде из града.
