Ако някога по време на Студената война беше избухнала ядрена война, а с нея съответно се беше разярил и ядрен холокост, то Албания е страната, в която мнозинството от човечеството би предпочело да бъде.
Цяла страна и до днес е покрита с десетки хиляди “бетонни гъби”, които са били изграждани с десетилетия
Това са бункери – стотици хиляди бункери, разпръснати из територията на страната. Те продължават да съществуват като символ на параноичното въображение на комунистическия владетел на Албания в продължение на 40 години – Енвер Ходжа.
Албанският комунистически диктатор Енвер Ходжа е бил в постоянен страх от чужда инвазия. По време на четиридесетгодишното му управление между 1945 и 1985 г. той заповядва да се построят удивителните 750 000 бункера. Лидерът бил изключително притеснен от евентуална ядрена война и искал да бъде сигурен, че той и населението на Албания ще има шанс да оцелее при подобен сценарий. В страна, чийто размер е само 28 700 квадратни километра, това е средно по 24 бункери на квадратен километър. Вземайки под внимание тогавашното население на страната е бил построен по един бункер за всеки четирима албанци.
Когато първият прототипнен бункер бил завършен през 50-те години, Енвер Ходжа попитал главния инженер колко уверен е, че бункерът може да издържи ядрена атака или стрелба с танк. Инженерът отговорил: “Много уверен”. Според тогавашната комунистическа партия (може би градска легенда) инженерът е стоял в творението си, докато е бил бомбардиран от танк, за да потвърди по този начин твърдението. Военните останали впечатлени и шокирани от факта, че инженерът излязъл от бункера напълно невредим. Това доказателство било напълно достатъчно за лидера на Албания и Енвер Ходжа заповядал да се построят възможно най-много от тези укрития.
Проектът е бил изключително мащабно начинание
Изграждането на сякаш безкрайните структури е изисквало три пъти повече бетон, отколкото е бил използван за създаването на френската отбранителна линия Мажино. Цената на албанския проект е и два пъти по-висока струва.
Разходите за изграждането на стотиците хиляди бункери осакатяват развитието на Албания, като отклоняват ценните и оскъдни ресурси от далеч по-неотложни нужди, като например справянето с недостига на жилища в страната и изключително лошите и неразвити пътища.
След смъртта на Енвер Ходжа бункерите са рязко изоставени, но тяхната стабилност, тегло и масивност ги правят трудни и скъпи за премахване. Тъй като е по-евтиното и безпроблемно решение повечето от тях са просто изоставени, въпреки че някои от тях са били използвани повторно за различни цели, включително за жилищни помещения, кафенета, складове и приюти за животни.
Няко бункери за кратко влязоха в употреба по време на балканските конфликти през 90-те години на миналия век, но най-често се използват и досега за удобно място, където младите албанци да загубят девствеността си.
Тази практика на усамотяване е толкова известна в Албания, че дори има анекдот, че албанската девствеността се губи в бункер, построен от Енвер Ходжа толкова често, колкото американската девственост някога се губи на задните седалки на автомобилите в автокиното.
Бункерите в Албания отдавна са се превърнали в символ на страната
Сувенирите във формата на бункери са сред най-популярните туристически сувенири в страната, а независими организации, частни лица и правителството се опиват да изградят образ на бункерите като екзотично туристическо изживяване, а не като на грозен, изоставен признак от отминалата ера на комунизма.
През 2009 г. двама албански студенти стартираха проект наречен Бетонни гъби, чиято цел е да се създадат каталози и мрежа от всички бункери на страната и да насърчат местните жители да ги превръщат в нещо различно, креативно и икономическо изгодно, включително места за настаняване и туристически активности.
