Едва ли съществува човек, който да не си спомня онзи палав музикален инструмент от детството. Свирката може да разцепи спокойствието на тихия следобед на възрастните, но резкият й звук е способен да смразява кръвта. Древните ацтеки умеели да изработват приспособление, предизвикващо паника у неподготвения човек.
Първите глинени свирки във вид на каменни черепи били открити от археолозите през 1999 година при разкопките на ацтекския град Тлателолко, разположен на територията на съвременно Мексико. Две от намерените свирки лежали в краката на обезглавен човек в храма на бога Ехекатл. Артефактите били разположени в ръцете на жертвите по време на неизвестен ритуал, извършен около 650 години преди откриването на Америка от Колумб.
Необичайните древни предмети били възприети като играчки или ритуални атрибути, които едва ли носели някакъв практически смисъл. Затова били прибрани в картонена кутия с надпис „ритуални украшения“
Така прекарали 15 години в хранилище за артефакти, докато един ден не привлекли вниманието на Арндт Бот – учен, посветил живота си на изучаването на музикални инструменти от древните цивилизации.
Арндт Бот първи се досетил да духне в един от отворите на древните предмети. Артефактът издал невъобразимо зловещ звук, който навеждал мисли за писъците на грешниците, страдащи в Ада.
Независимо от съмнителния резултат, ученият с радост разбрал, че се доближава до разгадаването на тайната около жертвеното погребение. Към изследването на предметите, които получили названието „свирки на смъртта“, се присъединил и археологът Роберто Веласкес. За да разбере тяхното устройство, на учения били необходими няколко години работа.
Оказало се, че изработката на копия на тайнствените свирки възпроизвели далеч не толкова страшен звук
Но с помощта на съвременните технологии Веласкес успял да направи няколко „свирки на смъртта“, идеално повтарящи звука на оригинала. Успехът на археолога бил описан като гласа на древна цивилизация, която дълги векове останала няма за историците.
Учените започнали да се натъкват на още подобни свирки из цяло Мексико. Неразбираемите дрънкулки добили историческа стойност за археолозите. Днес са известни свирки във вид на черепи, глави на митични същества, богове и животни. Най-старият екземпляр на „свирката на смъртта“ е във формата на жаба. Находката датира от 400 година преди н.е. Това означава, че традицията на изработка на тези инструменти е много древна и ряд поколения ацтеки чули този ужасен звук.
Защо древните индианци изтръгвали адски вопли от свирки?
И до днес този въпрос остава без отговор. Съществуват доста хипотези за това какви били целите на звука на свирките. Някои експерти смятат, че инструментите били призвани да въведат участниците във жертвоприношението в транс, а други застават зад хипотезата, че тези приспособления се използвали с цел да прогонят враговете. Но не е трудно да си представим ефекта от такава свирка в тъмните нощи в джунглите – в паника можел да изпадне всеки воин, който дотогава не познавал зловещия звук.
Трудът на учените не останал деооценен – „свирките на смъртта“ бързо се превърнали в популярен сувенир. Днес тези предмети се срещат в магазини и дюкянчета из цяла Латинска Америка.
