От времето на Средновековието, малкото селце Рокамадур в региона Окситания в югозападна Франция привлича поклонници от цяла Европа, благодарение на своите исторически паметници и светилището на Света Богородица, което е построено в района на селището. Смята се, че Свети Аматор е живял и починал именно тук малко след като напуснал Йерусалим. Местна легенда разказва, че след откриването на тялото на Свети Аматор, в района на Рокамадур започват да се случват множество различни чудеса.
Постепенно, съществуващите според местните, лечебни сили на мощите на Аматор стават известни из цяла Франция и местността започва да привлича не само поклонници, но и дарения от френските крале и кралици, което позволява на Рокамадур да се превърне в религиозен център от национални значение, построявайки няколко светилища и места за поклонение.
В крайна сметка Рокададур се превръща в изключително важна спирка по пътя на поклонниците към Сантяго де Компостела
В наши дни обаче, Рокамадур привлича туристи и посетители от цяла свят и по друга причина – драматичната архитектура на селото, която го превръща в почти уникален архитектурен феномен. Селото е построено върху скала над огромен каньон, издълбан от реката Алзу. Сградите в Рокамадур са успели да “се изкачат” по скалата до впечатляващата височина от 120 метра.
Сякаш безкрайни серии от стълби се изкачва от Долния град до църквите и местните свети места – група масивни сгради, разположени в средната част на масивната скала. Главният център за поклонниците е църквата Нотр Дам, възстановена във вида, по който е изглеждала през 1479 г.
Храмът е приютил дървена Черна Мадона, която се смята за издълбана от самия Свети Аматор
Малката бенедиктинска общност, която все още живее в Рокамадур, продължава да използва ежедневно средновековната църква “Свети Мишел”, която е построена още през 12-и век. По-надолу от църквата има построена тераса, където след поклонението, посетителите се събират на Платото на Св.Мишел, където може да бъде видян счупен меч, за който се твърди, че е фрагмент от легендарния меч Дурандал, който е бил използван от самия Роланд, за когото е написана старофренска епическа поема “Песен за Ролан”.
Самoто селце е устроено по този особен и нетипичен начин, дори за една планинско селище е, че при основаването на селцето в ранното Средновековие е открит починал мъж, чието тяло е било изключително запазено. Местните жители стигнали до извода, че тялото е на св. Закхей – човекът, който изтрива лицето на Исус Христос, докато той носи кръста.
Естествено, спрямо тогавашните идеи и възприятия, намирането на перфектно запазеното тяло на един 1100-годишен светец, моментално е обявено за чудо от Църквата и Рокададур се превръща в място за поклонение. Подобно на всяко друго място за поклонение, така Рокададур се възползва максимално от приток на хора, чрез които селцето оцелява вече толкова много векове.
