Византийският дух си има своя неoспорим и уникален чар. Макар и да изглежда леко надменно в очите на песимиста, гръцкото гостоприемство те привлича да се върнеш и да го пробваш отново, да навлизаш все по-навътре в държавната и културна територия на тази древна страна от камък, слънце и море. Тук храна, вода и въздух зареждат с калории и енергия, сякаш дадени от боговете. Oколните артeфакти го доказват в случай на колебание относно божествения им произход. А ние, простосмъртните летовници сме се запътили към една от многобройните райски локации из гръцката ни съседка – Лефокастро.
Точката на GPS-а зацъква все по-навътре в посока Атина през карта от градчета и селца нанизани като гръцки слово-завъртулки. Бялото става все по-бяло, синьото – все по-синьо, а с това се усилва и мириса на сухи треви, примесен със солни изпарения от синия гигант на хоризонта.
Солун, Лариса, Волос, Лефокастро – колкото повече километраж навъртаме през маслинови арки и гишета за магистрални такси, толкова по-далеч остават грижите с цвят на мокри светофари.
Постепенно се увличаме в ритъма на местния темперамент – достатъчно близък, за да се разбереш и без английски, но и достатъчно далечен, за да задоволи туристическия ни ентусиазъм.
Добре дошли в страната на узото и чистите плажове.
Тук може да ви направят забележка, че кучето ви се плацика в морето, но едва ли ще се нанижете на найлонови торбички или други атрибути на балканския туризъм докато разхлаждате морни тела във водната шир. Реещите се на хоризонта яхти подканват за круизи сред китни островчета, пълни с гастрономични и други еко-чудеса.
Крайбрежният екстериор предлага сияйно-бели ниски фасади аранжирани с босилекови туфи, доматени нанизи, цъфнали бугенвилии и веещи се бамбукови завеси.
Ако търсите локация без магазини, аптеки или банкови клонове, които да ви напомнят за суетната хипохондрия на ежедневието – това е правилната посока. Натежалите от дрехи и козметика куфари могат да се окажат излишни.
Бански, хавлия и очила за плуване са всичко, от което имате нужда, за да сте красиви и щастливи.
Установяваме се в чудното селце Лефокастро – рай за любители на кефския шик и натуралните наслади. Тук няма да видите етикети за био-произход на храната, но това е само защото тя ще ви се поднесе директно от градината и морето в чиния и без много комерсиални претенциозности. Храната тук е докосната единствено от ръцете на забрадени баби, рибари с мрежи и готвачи-мераклии.
Улиците са тесни и лъкатушещи покрай вили с поддържани дворове и малки ресторантчета. Минибусове с ремаркета, пълни с домашни вкусотии обикалят крайбрежната улица, презентирайки с мегафонен глас стоката си. Дини, грозде, ябълки, пъпеши, пресен хляб, козунак, гевреци и други местни вкусотии предлагани от пътуващите търговци се надпреварват с менюта от таверните и подканват стомашните ни сокове да забълбукат в неутолим танц, предвкусващ гастрономично удоволствие.
Отлагаме го докато колите смогнат да изкачат хълма до вилата с най-прекрасния изглед към морето, където да стоварим натежалите си от път тела и да осмислим току-що видяното.
От този Олимпийски връх, който в продължение на седмица ще бъде само наш, с коктейл в ръка и вдъхновени от византийската поетика, ден по ден ще планираме личната си лятна синьо-бяла одисея.
