Palatka.bg

„Плантацията Уитни“ – единственият музей, посветен на робството в САЩ

„Плантацията Уитни“ се намира близо до Уолъс, в американския щат Луизиана, на историческия Ривър Роуд в енорията St. John the Baptist Parish, на по-малко от час от Ню Орлиънс. Основана през дните преди Гражданската война, тази бивша плантация за захарна тръстика днес е единственият музей в Съединените американски щати, посветен изцяло на робството.

Имотът първоначално е бил известен като Жилището Хейдъл, кръстено на неговия собственик Амброаз Хейдъл, немски имигрант, който е дошъл в Луизиана и е купил този участък през 1750-те години. Първоначално Хейдъл е садил индиго (Макар че днес индигото се  произвежда синтетично в големи количества, в миналото то се е извличано от растенията от рода Indigofera, където се среща като глюкозида индикан), преди синът му Жан Жак да превърне целия имот в захарна плантация в началото на 18-ти век. Именно Жан Жак построил историческата френска креолска къща в изискания ѝ стил. В онези дни, захарните плантации, както и всяка друга плантация в страната, „наемали“ предимно африкански роби, които се трудели без заплащане, а само срещу храна и подслон. В тази конкретна плантация е имало над 350 роби, които са живели, работили, а често и пребивани, и дори убивани.

През 1712 г. в Луизиана имало само 10 чернокожи

Европейските служители, които имали 36-месечни договори, вършили по-голямата част от работата, която по-късно била прехвърлена изцяло върху робите. През 1722 г. близо 170 индийци са били докарани като роби във ферми в Луизиана, където са допринесли с полезни техники за лов и идеи за отглеждане на храна. Браковете между африканците и индийците били широко разпространени. „Гриф“ било расовото наименование, използвано за техните деца. Хората, поробени в Луизиана, дошли предимно от Сенегамбия, Бенинския залив, Залива на Биафра и Западна Централна Африка. Други пък били докарани от Югоизточна Африка. С идването си в региона французите внесли близо 6 000 нови роби в Луизиана.

Чак след Гражданската война, когато имотът е продаден на гражданин на „Севера“ – Брадиш Джонсън, къщата е наречена Уитни от новия собственик в чест на внука си.

През 1999 г. плантацията е купена от адвокат от Ню Орлиънс на име Джон Къмингс. През следващите 15 години Къмингс инвестира 8 милиона долара от личните си пари и време, за да превърне имота си в първия американски музей на робството, в опит да отключи мрачната история за най-големия срам на историята на Съединените американски щати.

На територията на музея има множество паметници и експонати, както и художествени произведения и скулптури. В него може да бъде видяна и „Стената на честта“, гравирана с имената на 350 роби, които са прекарали живота си в плантацията. Има още един мемориал, посветен на 107 000-те души поробени в Луизиана. В средата на полето в друг ъгъл на имота е поставена бронзова скулптура от черен ангел, носещ бебе в Рая. Около скулптурата са поставени гранитни плочи с имената на 2200 бебета-роби от Луизиана, които са починали преди третия си рожден ден. Независимо че в плантацията не се съхраняват данни за смъртността, историческите документи разкриват, че 39 деца са загинали на тази плантация от 1823 до 1863 г., като само шест от родените тук деца са достигнали петгодишна възраст.

Именно в „Плантацията Уитни“ са снимани филмите „Джанго“ с режисьор Куентин Тарантино и „12 години в робство“ на Стив Маккун

В историческия имот сега се помещава надзирателска къща, рядката и красива френска креолска къща, магазин за насаждения и много сгради, посветени и свързани с робството. Части от земята все още се използват за отглеждане на захарна тръстика.

Whitney Plantation HDR

Къщата е била работното място на „домашните“ роби, които изпълнявали различни задължения като почистване, сервиране на храна и напитки, веене на вятър на господарите, докато ядат, носене на вода от езерото, пране и гладене на дрехи. грижи за всички нужди на децата и т.н. Мъжете-роби се занимавали с градинарство, отглеждане на домашни птици, събиране на памук и всякакъв вид тежък физически труд, докато жените работили като готвачи, бръснари, тъкачи и шивачи.

Statues

„Плантацията Уитни“ е изключително значим и поради броя на историческите постройки, които са били добавени към обекта през годините, като по този начин предоставят уникална перспектива за еволюцията на работната плантация в Луизиана. Това е нещо, което е невъзможно да се намери някъде другаде в региона, тъй като много малко плантации и ферми запазват ранните си постройки. В Уитни цели единадесет постройки са признати за достойни за вписване в Национален регистър.

church at whitney