Кухнята в Северна Африка се смята за една от най-богатите и пъстри в света
Една от причините за нейното голямо значение е забележително ѝ разнообразие от влияния. В мароканските примерно ястия може да се проследи дългата история на страната, свързана с колонизатори и имигранти, които са оставили своя белег по отношение на всичко в страната, включително и на хранта. Кухнята на първите обитатели, берберите, съществува и до днес като най-ярки представители са ястията тажин и кус-кус. Арабското нашествие носи нови подправки, ядки и сушени плодове. Нашественици от Изток добавят и своите сладко-киселите комбинации, които виждаме в реципи като тажина с агнешко и фурми.
Маврите въвеждат маслините, маслиновите сокове и цитрусови плодове
Османската империя обогатява мароканската кухня, представяйки ѝ кебапа. Френските колонизатори владеят Мароко за кратко, в сравнение с царуването на някои други империи, но не пропускат да оставят своята след в местната кухня. Французите въвеждат културата за пиене на кафе и публичните кафенета, консумацията на сладкиши и дори вино.
Мароканската храна се отличава с богатството на подправките, които могат да се открият в ястията. Изсушеният джинджифил, кимион, сол, черен пипер и куркума е смес са подправките, които могат да се открият в почти всеки тажин или кус-кус. Кюминът се използва в почти всяко мароканско ястие и се счита за толкова важен, че се сервира на масата заедно със солта и черния пипер. Шафранът, канела, сусамът, кардамонът и карамфилът също се използват масово за по-богат вкус на приготвяната храна.
Най-разпространените билки са магданозът и кориандърът
Любопитно е да се отбележи, че самите местни хората наричат магданозът Maadnous, което изключително много се доближава да нашето наименование. Ментата е другата най-важна билка в страната, тъй като се използва за производство на известния марокански чай от мента. Мащерката пък се използва за направата на десерти, като най-известните са печени смокини и кайсии.
Независимо че вероятно, чувайки Мароко пред вас не се появява картина на красиви маслинови дръвчета, всъщност маслините заемат централно място в местната кухня. Маслиновото масло е най-доброто масло, с което да готвите мароканската храна. Мароко има богата земя за маслини, въпреки че повечето от най-добрия зехтин се изнася и е твърде скъп за обикновения мароканец. Когато нямат възможност да си го купят, месните хората използват аргановото масло като дресинг за салати и за приготвяне на десерти. Както и в Европа, така и тук, то се използва и като дерматологичен продукт. Всъщност в Европа сякаш се използва единствено като такъв. За мароканците обаче, арганът си остава основно хранителен продукт, който им помага да овкусяват своите ястия, при липса на зехтин.
Сушени плодове и ядките са друг важен елемент в мароканската кухня. Фурмите са националния специалитет на страната
Най-добре се отглеждат на юг – от областта Гулмима до Загора и в долината Драа. Както споменахме те са широко използвани при приговтяне на известно ястие тажин. Бадемите и орехите са най-често използваните ядки в Мароко, като се консумират като част от ястия, но и като разядка.
За закуска много мароканци ядат хляб със зехтин, чай и различни видове марокански палачинки
Обядът обаче е най-важното хранене в мароканските домакинства. Членовете на семейството се връщат от работа и училище и всички седят на ниска маса в основното помещение. Традиционно една от жените в семейството преди храненето приготвя с чайник с вода, сапун и памучна кърпа. Тя окачва всичко на ръката си и се приближава до всеки човек на масата, излива малко вода в ръцете му, за да се измие със сапун. Главата на семейството казва молитва и изрича “Бисмиллах” (в името на Бога). Използвайки дясната си ръка, той чупи парче хляб и празникът започва!
След обяда домакинът изчиства масата, за да поставите пред гостите чиния с плодове и да сервира чай. Тъй като обядът е толкова обилен, вечерята обикновено е лека. Хората понякога ядат останалото от обяда или приготвят лека супа.









