Palatka.bg

Кулинарните съкровища в една държавите с най-вкусна храна – Мароко!

Кухнята в Мароко се смята за една от най-богатите и пъстри в света

Една от причините за нейното голямо значение е забележително ѝ разнообразие от влияния. В мароканските ястия може да се проследи дългата история на страната, свързана с колонизатори и имигранти, които са оставили своя белег по отношение на всичко в страната, включително и на хранта. Кухнята на първите обитатели, берберите, съществува и до днес като най-ярки представители са ястията тажин и кус-кус. Арабското нашествие носи нови подправки, ядки и сушени плодове. Нашественици от Изток добавят и своите сладко-киселите комбинации, които виждаме в реципи като тажина с агнешко и фурми.

Marché aux olives - Olives market

Маврите въвеждат маслините, маслиновите сокове и цитрусови плодове

Османската империя обогатява мароканската кухня, представяйки ѝ кебапа. Френските колонизатори владеят Мароко за кратко, в сравнение с царуването на някои други империи, но не пропускат да оставят своята след в местната кухня. Французите въвеждат културата за пиене на кафе и публичните кафенета, консумацията на сладкиши и дори вино.

Мароканската храна се отличава с богатството на подправките, които могат да се открият в ястията. Изсушеният джинджифил, кимион, сол, черен пипер и куркума е смес са подправките, които могат да се открият в почти всеки тажин или кус-кус. Кюминът се използва в почти всяко мароканско ястие и се счита за толкова важен, че се сервира на масата заедно със солта и черния пипер. Шафранът, канела, сусамът, кардамонът и карамфилът също се използват масово за по-богат вкус на приготвяната храна.

thé marocaine

Най-разпространените билки са магданозът и кориандърът

Любопитно е да се отбележи, че самите местни хората наричат магданозът Maadnous, което изключително много се доближава да нашето наименование. Ментата е другата най-важна билка в страната, тъй като се използва за производство на известния марокански чай от мента. Мащерката пък се използва за направата на десерти, като най-известните са печени смокини и кайсии.

Независимо че вероятно, чувайки Мароко пред вас не се появява картина на красиви маслинови дръвчета, всъщност маслините заемат централно място в местната кухня. Маслиновото масло е най-доброто масло, с което да готвите мароканската храна. Мароко има богата земя за маслини, въпреки че повечето от най-добрия зехтин се изнася и е твърде скъп за обикновения мароканец. Когато нямат възможност да си го купят, месните хората използват аргановото масло като дресинг за салати и за приготвяне на десерти. Както и в Европа, така и тук, то се използва и като дерматологичен продукт. Всъщност в Европа сякаш се използва единствено като такъв. За мароканците обаче, арганът си остава основно хранителен продукт, който им помага да овкусяват своите ястия, при липса на зехтин.

Khobz (bread)

Сушени плодове и ядките са друг важен елемент в мароканската кухня. Фурмите са националния специалитет на страната

Най-добре се отглеждат на юг – от областта Гулмима до Загора и в долината Драа. Както споменахме те са широко използвани при приговтяне на известно ястие тажин. Бадемите и орехите са най-често използваните ядки в Мароко, като се консумират като част от ястия, но и като разядка.

Tajine de sardines

За закуска много мароканци ядат хляб със зехтин, чай и различни видове марокански палачинки

Обядът обаче е най-важното хранене в мароканските домакинства. Членовете на семейството се връщат от работа и училище и всички седят на ниска маса в основното помещение. Традиционно една от жените в семейството преди храненето приготвя с чайник с вода, сапун и памучна кърпа. Тя окачва всичко на ръката си и се приближава до всеки човек на масата, излива малко вода в ръцете му, за да се измие със сапун. Главата на семейството казва молитва и изрича „Бисмиллах“ (в името на Бога). Използвайки дясната си ръка, той чупи парче хляб и празникът започва!

Colors of Fez

След обяда домакинът изчиства масата, за да поставите пред гостите чиния с плодове и да сервира чай. Тъй като обядът е толкова обилен, вечерята обикновено е лека. Хората понякога ядат останалото от обяда или приготвят лека супа.