Palatka.bg

Калкаджака – планината на смъртта

Калкаджака –  едно от най-тайнствените места в Северен Куинсланд, Австралия. Тази необичайна гора е съставена от купчини черни като въглени камъни, сякаш стоварени от камиони насред дървесата. Огромната каменна планина се простира на почти три километра дължина, а диаметърът на всяко от парчетата камъни е поне шест метра.

През цялото време втвърдената магма била подложена на ерозия, а гранитните блокове постепенно се разрушавали и днес от тях са останали солидни каменни късове.

Онези, които имат влечение към мистиката, подозират, че тази гора била построена от някого. Дори нещо повече – това са руини на древна цивилизация, която същестувала в зората на отминали времена.

Най-известната древна легенда разказва племе, което живяло близо до гората. При тях дошъл ужасен човек, когото нарекли „Ядящия плът“. Желанието му да се храни с човешко месо било толкова силно, че аборигените се поддавали на страха си и понякога му позволявали да изяде някоя старица или смъртно болен. Но веднъж, когато силно огладнял, той престъпил всякакви граници и изял младия вожд на племето. Срещу този звяр скочили всички, но той се превърнал в змей и пропълзял нагоре и се скрил в недрата на Черната гора.

И оттогава никой не посмял да живее в близост до планината, от която той излизал, за да се храни

Общото между всички легенди за гората е, че тя крие подземни светове, непознати раси и същества, на които хората навън са роби. Калкаджака остава недостъпна, а звуците, които издава, държат надалеч хората.

Чешкият изследовател и криптозоологист Иван Макерл (1942-2013) се удивява на това как планина от гигантски каменни късове се извисява нависоко към австралийското небе. Черната гора, позната на аборигените като “Калкаджака“ може би е най-загадъчното място на юг от град Кактаун. Първите европейци, стъпли по тези земи били ужасени от древните легенди за хора, които никога не се завърнали от там.

Иван Макерл разказва в своя пътепис, че бил заинтригуван от разказите за безследно изчезналите хора и животни, отправили се към Калкаджака

Историите приличали на приказки за страшни викове и мелодии, идващи от пещерите на Черната гора. Когато най-накрая добили смелост, експедицията, ръководена от Макерл, се отправила към Калкаджака. На фона на черните силуети на каменните била се извивали дървесни стъбла, а от множеството дупки между камъните се носела непоносима воня.

Вятърът бил толкова силен, че фенери едва мъждукали и изследователите били принудени да се скрият в палатките си. Изведнъж всички звуци изчезнали и последвал силен грохот на падащи от върха камъни. Последвала тишина, в която закънтяли нечии тежки стъпки. Изплашените мъже успели да звърнат черна безформена фигура на неизвестно същество, което изчезнало от очите им. Едва дочакали зората, изследователите решили да намерят изход от проклетата гора. Лабиринт от везброй проходи зантруднявал пътя им: нови и непознати тунели ги водели на задънени места без изходи. Колкото и да се опитвали да намерят път с помощта на въжета, маркиращи стъпките им, толкова каменната клопка на Черната гора изглежда им надвивала. Оказало се, че в гората нямало съкровища, а безкрайни проходи, в които намирал смъртта си всеки, изгубил се в недрата й. Загадъчните звуци може би били предизвикани падащите камъни и от свистенето на вятъра, пронизващ проходите на Калкаджака, смятат геолозите.

И все пак Иван Макерл не успял си обясни чий бил загадъчният силует в нощта

Дали Калкаджака криела несметни богатства, пазени от ужасни същества, никой не знае. Едно е ясно – Черната гора разделя на две хипотезите за това загадъчно място. Геолозите смятат, че няма нищо необикновено в природния феномен на Калкаджака. А местните и търсачите на паранормални загадки вярват, че там има неразгадани легенди, които никой отправил се в недрата й, все още не се е върнал да опровергае.