Palatka.bg

Фоса: котка, куче или мангуста – странният хищник на остров Мадагаскар

Ако сте любители на екзотичните котки, вероятно сте чували за фоса. Фоса не прилича на никое друго животно, въпреки че наподобява куче, котка и мангуста едновременно. Игрива и чудата, тя е позната като дългоопашата вивера, като тялото й достига до почти два метра, благодарение на дългата опашка. За разлика от познатите ни котки, нейните уши са големи и кръгли, муцуната наподобява тази на кучетата, а главата й е малка като на мангуста. Но освен, че представлява туристическа атракция, фоса е вид, заплашен от изчезване.  Това е най-ловкият див и почти непознат за човека хищник на далечния остров Мадагаскар.

Научното наименование на „котката“ фоса – Cryptoprocta – означава „скрит анус“ поради специфичното разположение на ануса й, скрит до анална торбичка

За сметка на тази деликатна особеност, фоса е известна със своята жестокост. Неслучайно този вид животно е известно като царят на хищниците на Мадагаскар. За разлика от повечето хищници, фоса ловува не само през нощта, но и през целия ден. Може да хваща своята плячка както на земята, така и високо на дърветата. Широките стъпала на пластичните й краката придават баланс по време на лов. Менюто й се състои основно от лемури, но също така похапва друг малки животни каториба, гущери, птици, жаби и дори насекоми.

Хищническите умения на фоса вероятно са наследени именно от нейния чудат ген. Според изследванията тя спада към семейството на мадагаскарките месоядни, които се отличават с наличие на гени на мангустоподобни животни, които населявали острова преди около 20 милиона години. Фоса обича самотата поради факта, че почти част от живота си прекарва в овладяване и защитаване на територии, достигащи до четири квадратни километра. Но учените станали свидетели на едно изключение на правилото за отшелничеството при фоса – през 2009 три мъжки фоси ловували организирано в продължение на 45 минути. След като хванали своята плячка, те я споделили помежду си. Според изследователите това поведение е наследство от миналото, когатато дружното ловуване било необходимо заради по-големия размер на лемурите.

Благодарение на специалните жлези, намиращи се в гърдите и около аналната област, мъжките видове са способни да произвеждат миризми, с които маркират своите територии

Фоса маркира скали, дървета и земята, което е част от комуникацията не само между себеподобни, но и цел заплаха на други животни.

Фоса умее да произвежда различни звуци по време на сезона на чифтосване. Когато мъжкият открие подходяща половинка, започва да въздиша шумно и да пищи с случай, че се съревновава с друг ухажор на женската.

Една от особеностите, които прави фоса уникално по рода си животно е периодът на временно възмъжаване при женските

Това се случва по време на съзряването, когато при женските нараства размера на клитора, в който се наблюдава наличието на оранжево вещество, присъщо на мъжките фоси. Когато женските видове достигнат полова зрялост, необичайната особеност изчезва. И досега учените не са открили причината за подобно трансформация , но се предполага, че това е вид защитна реакция на младите фоси срещу сексуално агресивните мъжки себеподобни.

За съжаление фоса е заплашена от изчезване. Не е известно колко точно е броят на този странен вид, но GPS проследяването предполага, че са не повече от 30 екземпляра. В търсене на прехрана фоса посещава населените места в Мадагаскар, което води до елиминиране на видовете. Освен, че месото на фоса представлява деликатес за хората, някои части от тялото й се използват за направата на традиционни лекарства в Мадагаскар. Ето защо според учените съществуването на това единствено по рода си животно скоро може да остане в историята.