Palatka.bg

Факти за древноегипетските мумии, които няма да узнаете от филмите

Древен Египет – най-завладяващата муза за писатели и сценаристи. Едва ли съществува по-магична и тайнствена култура и не е никак чудно, че сюжетите на приключенските филми се разгръщат именно в останките от древния египетски свят. Обикновено холивудските продукции са основният източник на информация за мумиите и всичко, свързано с тях. Но те почти винаги разказват за това как веднъж излезли на свобода, духовете трябва да бъдат отново върнати там, където им е мястото – при мъртвите. Не отсъстват и реалистични истории за балсамирани тела на египтяни, за което ще стане дума.

Древните египтяни вярвали, че физическото тяло ще се съедини с душата в задгробния живот. Затова то трябвало да бъде съхранено във възможно най-добър вид. Но отстраняването на вътрешните органи подсигурявало добър ефект от балсамиране – нещо, което отнело на египтяните да узнаят в около 800-годишната практика на балсамиране. Единственият орган, който се оставял в тялото било сърцето. Считало се, че именно в сърцето били заключени ума и емоциите – онези качества, които били необходими на покойника в задгробния живот.

Съществува мнение, че мумифицирането било привилегия единствено на фараоните

Но това не е така – всеки, който имал достатъчно средства, можел да позволи такава услуга за себе си или близък човек. Разбира се, богатството не било достояние за много хора, а балсамирането – непосилен лукс. Телата на покойниците била подлагани на процес на изсушаване, извличайки органите, след което се обработвали със специални масла и обвивали с дълги превръзки. Целият процес отнемал 70 дни. Дейността извършвана от хирурзи до обикновени чиновници, занимаващи се с отчетна дейност, се заплащала със солидни суми.

Изсушаването на телата, лежащи в саркофази не било приятна за окото картина. В хода на процеса челюстите на мумиите отворени, сякаш изразявайки застинал ужас. Оказва се, че при разкопките, археолозите често се натъквали на подобни гледки. Това произтичало от факта, че древните египтяни вярвали, че ако балсамират покойника с отворена оста, в задгробния живот щяло да диша по-леко. Може би този обичай вдъхновил кинодейците при създаването на образа на оживялата мумия.

Не всички мумии били полагани е една и съща поза

Например в позата с положените върху гърдите ръце била характерна единствено за мъжките царски особи. Всички останали били съхранявани с ръце, положени плътно до тялото или върху корема.

Във Викторианската епоха станали популярни развлеченията с истински мумии. Един по един гостите се наслаждавали на снемането на бинтовете от мумията, възклицавайки от ужас. След края на забавленията, телата на мумиите се оказвали ненужни. В началото те били изхвърляни, но по-късно се появила мода да бъдат продавани на производителите на бои. Може и да звузи странно, но стритите на прах останки на древни мумии придавали колоритен кафяв отенък, който бил използван при направата на боите на художниците. Боята от телата на мумии се използвала чак до 60-те години на миналия век. Причината за преустановяването на производството на подобен оцветител се оказал тривиален – мумиите свършили.

През XVII-XVIII век европейските лечители използвали останки от мумии в качеството на лекарство едва ли не при всякакви болежки

Особено ценен бил прахът, напревен от череп на мумия. С него се лекувало всичко от настинка до пристъпи на епилепсия. Крал Карл II вярвал, че в прахта от мумията се криела тайната на величието. Той успял да се сдобие с няколко различни видове, с които се обсипвал и щателно втривал в кожата си.