Palatka.bg

Абу Хурейра – мястото, на което хората се превърнаха в земеделци

Повечето анализатори и историци се обединяват около мнението, че цивилизационното развитие на човека е започнало едновременно, но независимо по целия свят на шест места, наречени „люлката на цивилизацията”. Две от тях са в Близкия изток, две в Азия и две в Америка. Двата обекта, които се намират в Близкия изток, са част от по-голям регион, наречен Плодородния полумесец, наречен така заради формата си полумесец, обхващащ части от Ирак, Турция, Иран, Сирия, Ливан, Израел, Палестина, Йордания и Египет. Той се простира върху части от Арабския полуостров, от бреговете на Средиземно море до Персийския залив и включва важни археологически обекти като Месопотамия, Гьобекли тепе и Йерихон. Този регион се смята за една от “люлките на цивилизацията”, защото именно тук са открити някои от най-ранните доказателства за преобразяването на начина на живот на нашите предци, които се превърнали от ловци-събирачи във фермери, които живеят на едно конкретно място, изоставяйки номадството.

В сърцето на плодородния полумесец лежи древното селище Абу Хурейра

То се намира на изкуствена могила, наречена „тел“, разположена в Сирия от южната страна на долината на река Ефрат, на около 120 километра източно от Алепо. Тел е масивно натрупване на срутени къщи, отломки и праисторически предмети, трупани в течение на хиляди години човешко влияние и обитаване на мястото. Могилата, която е широка близо половин километър и е висока 8 метра, някога е стояла изцяло на суха земя край река Ефрат, но оттогава е била “удавена” под водите на езерото Асад.

Районът е дом на две села, които археолозите наричат Абу Хурейра 1 и Абу Хурейра 2, с хронология на развитие и съществуване, която обхваща период от 4 000 години между 11 000 и 7 000 години пр.н.е. Хората живели в Абу Хурейра 1 са от епохата на Епипалеолита и макар и да са били все още ловци-събирачи, то те вече били далеч по-уседнали, отколкото поколенията преди тях. Абу Хурейра 2 обаче – селото, съществувало през ранните неолитни времена, било село на земеделци. Това означава, че жителите на Абу Хурейра започват развитието си като ловци-събирачи, но постепенно преминават към селското стопанство, което ги прави най-ранните известни земеделци в историята на света. Преходът започва с настъпването на периода на Младите дриаси, което е епоха на бързо охлаждане. Анализирате сочат, че първата зърнена култура, която се отглеждала, е ръж.

Първото заселване на селото Абу Хурейра се случило през епохата на Епипалеолита, когато вероятно е било създадено самото село, т.е. преди около 13 500 години

Селището се състояло от малки кръгли колиби, издълбани в мекия пясъчник. Покривите били покрити с храсти и тръстика, подкрепени с дървени стълбове. Всяка хижа имала подземен “склад” за съхраняване на храна. Селяните ловували, ловели риба и събирали диви растения. През лятото огромни стада газели преминавали през този район по време на годишната си миграция, които вероятно се ловували масово. Наличието на голямо количество храна за кратки периоди вероятно е една от причините хората, които живеели в този район да решат да се установят за постоянно тук. Животните трябвало да бъдат одрани, а месото преработено и съхранявано за консумация през по-тежките и гладни периоди на годината. Сред растенията, които те събирали, били треви на диви зърнени култури като пшеница и ръж.

Студеният и сух климат, дошъл с нахлуването на Младите дриаси, унищожил повечето ядливи растения и наруша традиционния маршрут на миграцията на газелите, принуждавайки жителите да се преместят след като храната, заради която не се установили тук започнала да изчезва. Селото Абу Хурейра останало изоставено за повече от хиляда години. По време на “изгнанието” си тези хора се научили да опитомяват различни видове диви растения, а когато се върнали преди около 11 000 години, след като климатът станал по-благоприятен, те вече не били ловци-събирачи, а земеделци, които били наясно как да работят с различни видове растения.

Археолозите са открили множество  сортове семена, които не са били традиционни за района, като овес, ечемик и леща

В същото време дивите сортове семена, които били използвани при предишното заселване постепенно изчезвали от диетата на местните хора. Зъбите, които били открити на мястото също показват микроскопично износване, което е в съответствие с това, получено от консумацията на готвена храна. Зъбите, които археолозите открили на по-ниските нива (тоест от жителите на по-ранното село), ​​показват, че те са яли храната си предимно сурова. Така не само диетата на местните жители се променила между двете заселвания на Абу Хурейра, но имало и забележителна промяна в начина на приготвяне на храната им.

Откритите в района кости, които археолозите проучили разказват друга история

Скелетните деформации показват признаци на прекомерно напрежение, причинено от пренасяне на товари или коленичене в продължени на много часове. Възможно е да са били необходими няколко часа смилане, за да се получи достатъчно брашно само за едно хранене.

Двете селища Абу Хурейра са открити, проучени и анализирани през 70-те години на миналия век по време на създаването на езерото Асад, което е резервоар на язовира Табка. Преди наводнението през 1975 г. археолозите спасили възможно най-много артефакти от Абу Хурейра, както и от околните райони, в които същ има следи за съществуването и на други древни селища. Много находки от разкопките сега са на показ в Националния музей на Алепо.

Село Абу Хурейра има впечатляващ селскостопански напредък за периода на своето съществуване

Бързият растеж на земеделието води до развитието на две различни опитомени форми на пшеница, ечемик, ръж, леща и други. Масовото увеличение на селското стопанство не минава без плащането на висока цена. Тези, които живеели в село Абу Хурейра, претърпявали множество наранявания и скелетни аномалии. Тези наранявания най-вече идвали от начина, по който се бере реколтата. В допълнение към  травмите, за които разказахме, друго често срещано нараняване били последният гръбен прешлен да бъде силно повреден, смазан или изравнен поради натиска, използван при смилането на зърна.