Palatka.bg

Мъчения, глад, убийства и канибализъм: отвътре в най-страшните затвори на планетата

Могат ли затворите да бъдат истински полезни за обществото като места, в които провинилите да бъдат превъзпитани? Как по света се справят с функциите си тези малки светове с решетки, където със сигурност никой за нищо не света не желае да попада? В редица страни като Норвегия, Нидерландия и Дания затворите се справят успешно с подхода на превъзпитание. Но на Земята съществуват затвори, които не само не попадат в категорията на „поправителни институции“, а нещо повече – там цари насилието, униженията и смъртните опасности за заключените.

Смята се, че с контрола за спазването на човешки права, количеството на жестоките затвори намалява всяка година. Каква обаче е реалността на най-ужасяващите затвори, известни с ужасяващите условия, в които може да бъде пречупен и най-хладнокръвният престъпник на света?

Карандиру, Бразилия
Presídio Carandiru, onde ocorreu massacre

В близост до мегаполиса Сан Паоло, затворът Карандиру бил закрит през 2002 година. Въпреки, това и до днес той е първенец с жестоките си битови условия. Построен през далечната 1920 година, затворът не бил ремонтиран за всичките 80 години на функционирането си и представлявал зловещ комплекс от кирпич и бетон с липса на всякакви „удобства“ като хигиена. Ако животът в Карандиру трябвало да бъде описан, можело да бъде сравнен единствено с ада. По едно и също време там били заключени от 7500 до 10000 души, за които отговаряли по-малко от 1000 работници. Те работели на четири смени, което означавало, че в най-добрият случай едновременно в затвора се намирали едва 250 надзиратели и охранители. Съвсем логична била и невъзможността им да се справят с процъфтяващите за стените на Карандиру насилие, наркомания и разврат.

Всеки пети човек бил ХИП-позитивен, а медицинската помощ – крайно примитивна. Десетки от заключените в Карандиру умирали от различни болести, рани, получени при конфликти със съкилийници, а броят на самоубийствата бил потресаващ. Често при извършване на операция в затворническата болница не била поставяна упойка, а отчитайки царящата зад решетките мръсотия, оздравяването след сериозно болест – задача с неясен край.

Жестокият бразилски затвор е известен и с един страшен рекорд. През 1992 година там избухнал бунт – най-кървавият в историята на Бразилия. Всичко започнало с бой между двама затворници от враждуващи групи и прераснало в истинско въстания, което охранитлите и полицията едва потушили с помощта на оръжия. В хода на операцията били разстреляни 111 затворници.

Тамдор, Сирия

Разположен до античния град Палмира в Сирия, затворът Тадмор бил унищожен от терористите от ИДИЛ през 2015 година. Независимо от това, той все още се счита за рекордьор по изтезания. Зад стените на Тадмор хората били тровени с токсични вещества, инжектирани с наркотици, провисвани за краката, мъчени от жажда и глад, а също през 80-те били извършвани убийства по всевъзможни начини, включително с железни тръби и пръти.

Обществените организации успели да издействат закриването на Тадмор през 2001 година, но през 2011 година той отново отворил врати. Затворниците повече не били убивани, но непосилните условия на живот се превърнали в една от най-често срещаните причини заключените да избират самоубийството вместо излежаване на присъдата. Прекарвайки пет години зад решетките, сирийският поет Фарадж Беракдар описал затвора Тамдор като „кралството на смъртта и безумието“.

Гитарама, Руанда

Намиращ се в Руанда, централният затвор Гитарама не може да се похвали с огромни размери. Той бил построен с цел да приеме до 500 затворници. Но днес зад стените му живеят над 6000 души.

Пренаселените килии на Гатарама – най-трудното нещо, което човек може да си представи. Хората са принудени да спят един до друг в плътни редове на пода и да сядат на картони. Но за да получат подобна привилегия, те са принудени да чакат своя ред. Единичната килия на затвора представлява помещение с размер един квадратен метър и са лишени не само от удобства и елементарни мебели, но и от таван. В Гитарама не съществува такова нещо като канализация, поради което затворниците са принудени да живеят сред собствените си екскременти и постоянно да гонят пълчища от жестоки насекоми.

На практика надзирателите не се интересуват какво се случва в недрата на ужасния затвор. Все пак дори с оръжие в ръка, разходката из затвора е авантюра с непредвидим край. Тук властта е в ръцете на престъпни групи, които се разправят безнаказано с онези, дръзнали да се изправят на пътя им.

Към целия този кошмар можем да добавим постоянния глад, който понякога води до канибализъм сред заключените. В Гитарама напълно отсъства медицинско обслужване и хората умират ежедневно. Властите на страната не полагат усилия, за да се справят с положението, а след преврата, разтърсил Руанда през 90-те години, ситуацията дори се влошила.

Банкуанг, Тайланд

Този затвор е добре известен от филма „Банкок Хилтън“ с участието на актрисата Никол Кидман. Голяма част от килиите на затвора Банкуанг са с размер 6 на 4 метра, което не пречи на администрацията да заключва по 25 души във всяка една от тях! Тоалетните места в помещенията не са отделени от жилищното пространство по никакъв начин, което принуждава затворниците да живеят в ужасна зловонна атмосфера. Храна се полага веднъж на ден и менюто винаги е едно и също – варен ориз и блудкава слуз от варени зеленчуци.

Къпането е тайландския затвор се смята за изключителен разкош, който може да те сполети веднъж месечно. Проблемите с питейната вода и ниското й качество са причина за разпространението на всякакви паразитни заболявания.

Но най-страшният затвор в Югоизточна Азия може да се похвали с помпозния си външен вид . От външната си страна Банкуанг изглежда напълно изрядно – с добре подстригани храсти, лехи с цветя и знамена и вездесъщи портрети на краля и членовете на неговото семейство.

Диарбекир, Турция

Носещ названието на едноименния курортен град, затворът Диарбекир не може да се доближи и сантиметър до приятната атмосфера на туристическия център. Условията на живот и режимът в поправителното учреждение не могат да бъдат наречени не само курортни, но и просто човешки. Това е един от най-старите затвори, където попадат и непълнолетни престъпници, и такива, излежаващи доживотна присъда.

Управата на диарбекирския затвор разполага с пълна власт над заточениците. Насилието и наказанията са ежедневие. През 1996 година под предлог потушаване на бунта, охранителите убили 10 и ранили други 23 души.

В този небезизвестен турски затвор не само че не съществуват реабилитационни програми, но липсва всякакво елементарно медицинско обслужване. Подобно на много други турски затвори, Диарбекир е изключително претъпкан с хора. Хиляди затворници живеят в ужасни условия без елементарни удобства и получават оскъдно количество храна с изключително лошо качество.