Palatka.bg

Невероятните извънземни кули на езерото Моно, САЩ

Колко много места по земята са не само прекрасни, но понякога плашещи и загадъчни. Някои предизвикват чувство на хармония, други – страх. Но всички те не могат да бъдат отминати без заслужено внимание. Едно такова място е реликтовото езеро, наречено с простичкото име Моно. Разположено е в щата Калифорния близо до източната граница с Невада между националния парк Йосетмити и окръг Иньо.

Езерото Моно запълва с вода кратера на древен вулкан и главната особеност за него е, че не се оттича. Голяма част от водата попада в езерото като при валежите от дъжд, както и чрез няколко малки потока. Но нито една река не води началото си от езерото Моно. Основната част от водата се изпарява по естествен път от повърхността на басейна. Тези фактори се обясняват с това, че езерото Моно е соленоводно, като солта във водата е около 2-2,5 пъти повече, отколкото в океана. Алкалността на водоема превишава аналогичния показател на Световния океана 80 пъти.

Широчината на езерото Моно е около 15 километра, а дължината му надхвърля 20 километра. В акваторията му попадат два големи и няколко малки острова

Най-големият остров Паоха се намира в средата, а на север от него се простира вторият по големина остров Нерит. И двете късчета суша са се появили в резултат на вулканична дейност. Геолозите смятат, че преди 2000 години се появил Негит, последван от Паоха, който изникнал по време на земетресение преди около едва 350 години. Езерото Моно се образувало преди 760 хиляди години и според изследователите то представлява останка от дъното на огромен воден басейн, покривал териториите на щатите Юта и Невада.

В древни времена езерото Моно било доста по-голямо и дълбоко. В околностите му били открити брегови линии, чиято дълбочина показва 270 метра. Това показва, че за стотици хиляди години нивото на водата значително се е снишило.

В началото на XX век започнали работни дейности по увеличаване на водоснабдяването на големия мегаполис Лос Анджелис

Водата била пренасочена в града от околните реки, което довело до спадането на нивото на езерото Моно. В средата на века то станало толкова малко, че остров Негит се превърнал в полуостров, а от водата се издигнали туфозни стълбове. Тези образувание се сформирали от отлагането на калций. Пейзажите добили извънземен вид и днес са смятани за визитната картичка на езерото Моно.

Правителството на страната не сметнало за приоритет съхраняването на езерото Моно като природен паметник, но екологичната организация Комитет за езерото Моно спечелила съдебения процес в защита на водоема. Според решението на съда трябвало да се съкрати източването на реките, захранващи Моно. Едва през 1994 година нивото на водата започнало да се повишава.

Независимо, че в езерото не е възможно да виреят риби и водорасли, все пак тук съществуват някои форми на живот. Едноклетъчни водорасли и малки рачета са се приспособили към суровите условия. Раците служат като храна на множество местни и прелетни птици. До бреговете на езерото понякога прелитат до 2 милиона пернати от 35 разновидности.

Голяма птича колония живее и на близкия остров Негит

По време на пресъхването си, когато той се съединил с брега, на острова дошли хищници, които за кратко време унищожили птичите гнезда. За съхранение на популацията на птиците повишаването на нивото на водата е от изключително значение. Благодарение на усилията на екологичната организация, остров Негит отново се е превърнал в дом на пернатите животни, които днес са недосегаеми за хищниците.

През 2009 година учените открили във водата на езерото Моно уникални екстремофилни бактерии под кодовото название GFAJ-1. Според тях този щам е успял да се адаптира към екстремалните условия на езерото. По мнение на учените наличието на подобни бактерии в природата може да се счита за доказателство за съществуването на живот от други планети.