Palatka.bg

Трагичната съдба на Молога – руската Атлантида, която изплува на повърхността всяка година

Малко хора знаят за историческото и културно наследство на Молога. Това е древна княжеска столица, намираща се недалеч от град Рибинск в северозпадната част на Русия. За Молога почти не се споменавало нищо в продължение на половин век. Градчето било застиганато от трагична съдба – трябвало да бъде потопено, а жителите му – изселени.

В края на 30-те години в навечерието на Втората световна война било взето решението да бъде построена знаменитата Рибинска ВЕЦ. Но трябвало да бъде потопена във вода територията, която възпрепятствала свободното преминаване на водата. За няколко месеца хиляди жители на Молога били принудени да напуснат домовете си.

„Великото преселение“ довело до мъчителна и неизбежна раздяла на хора, които се родили и прекарали целия си живот в Молога

Заедно със старинния град трябвало да бъдат потопени във вода и съседните 700 на брой селца, пет манастира и десетки храмове. Десетки хиляди квадратни километра гори трябвало да потънат завинаги, а частично покриване с вода очаквало и градовете Рибинск, Калязин, Углич, Мишкин, Весегонск и Пошехоние.

Според секретни документи освен изграждането на ВЕЦ, планът на съветското правителство включвал още създаването на мрежа от водохранилища и речни канали за преминаването на военна техника в случай, че СССР бил нападнат отвън. Армейските съдове трябвало да достигнат по река Волга чак до Каспийско и Балтийско море. Речната вода била блокирана с бентове, заливайки площ от 5 хиляди кв. км. В строителството били впрегнати хиляди затворници от Волжския лагер – това били главно хора, които отказали да се подчинят на заповедта за изследване. Рибинският язовир бил необходим не само, за да подсигурни течение за плавателни съдове, но по-късно по време на войната помогнал за евакуацията на хора от окупираните територии. По време на нацистката атака Рибинският ВЕЦ бил единственият източник на електричество в Москва.

Но в грандиозния план не били предвидени огромните природни, културни и духовни последствия. Принудителното преселване на жителите на Молога започнало през 1937 година и продължило цели 4 години. Онези, които нямали възможност да пренесат своята покъщнина, били обезщетени скромно, но били обречени да се превърнат във вечни преселници, живеещи под наем до края на дните си. По неофициални данни преселението засегнало над 150 хиляди души.

През есента на 1941 година улиците на Молога били разкопани, сградите – изоставени и разрушени

Някогашните гори потънали под ревящия стон на вълните, а животните и птиците изгубили своите домове.  Половината от горската растителност била изсечена, а много дървета продължавали да се борят с водата в следващите 30 години, пускайки корени в дълбочина до два метра под водата.

Трагедията не била единствено екологична. В архивите на историческия музей в Рибинск се съхранява доклад, от който става ясно, че при потaпянето на града загинали 294 души – онези жители, които до последно останали в домовете си по време на прииждащата вода. Молога потънала завинаги заедно със своята история на града като център на княжеството на ростовския княз Константин, което се споменава в летописите от XII век. През XIV век тези земи станали арена на кървави битки с татаро-монголските нашественици край река Сит. В памет на руските воини били издигнати храмове и паметници. Тук се стичали търговци от всички краища на света, а  в следващите векове в града процъфтяла не само културата, но и архитектурното изкуство.

В началото на XX век Молога представлявал добре развит град с шест промишлени предприятия, девет учебни заведения, три библиотеки, кинотеатър и магазини

От преминаващите плавателни съдовете хората можели да се насладят на храмовете, които се виждали по бреговете на реката. Днес там няма нищо, освен вълните около Рибинското хранилище. Под водата се крие потопената история на 40 църкви. Периодично всяка година те се появяват над повърхността на водата, за да напомнят за смутните времена от миналото. Понякога се виждат и смътните очертания на някогашните улици, надгробни паметници от градското гробище. Всяка година специален ферибот се отправя към мястото, където някога е съществувал Молога. Пътните полагат венци на повърхността на водата, за да си спомянт за трагично погубения град.

Камбанарията в съседния град Калазин е най-популярният символ на руската Атлантида. По време на строителството. Издигаща се над водата, тя служи като фар и ориентир за плавателните съдове. През 80-те години основите й били укрепени, а през 2016 година старите камбани били подменени с нови. Докато водата не погълне камбанарията, тя ще стои като малък остров, напомнящ за миналото – свързало морета и разбило семейства.