ГМО продуктите за консумация са достояние на съвременността и са достъпни, благодарение на добре финансирани лаборатории. Но голяма част от потребителите не се замислят, че много от познатите ни растителни култури отдавна са генно модифицирани. Това се случило преди хиляди години! Почти във всички случаи любимите ни плодове и зеленчуци са се изменили по начин, който ги отличава от дивите им предци. В много случаи те дори не ставали за ядене.
Бадеми
Млечните ядки, с които днес са почти навсякъде – от шоколади, до тахани и ядкови млека – представляват домашна разновидност , получена от няколко вида див бадем. Всички сортове били доста горчиви, а в състава им попадали дори и смъртоносни количества от веществото цианид. Според учените в условията на дивата природа бадемовото дърво е способно да произвежда фермент, който се съединява с цианида по време на консумацията му.
Не е известно какви са точните щамове, използвани при създаване на бадема. В течение на много години обаче, хората отсявали и кръстосвали най-сладките сортове на горчивия бадем. Процесът на селекция продължил до момента, в който се получил вкусна ядлива ядка. От днешна гледна точка това е постижение, тъй като токсичните опити включвали доброволци, които платили със своето здраве и живот. За щастие мутацията, която най-накрая прекратила възпроизвеждането на цианид е доминираща и така бадемът станал напълно безопасен и вкусен.
Диня
Съвременната диня е един от най-променилите се плодове в историята на човечеството. Африканците от южна Сахара създали първите опитомени сортове, които се появили в големи размери и различни цветове. След появата на плода в Азия и Европа, динята започнала да става с все по-месеста, сладка и голяма.
Първоначалните дини, растящи в диви природни условия и в голяма част състоящи се от големи семена, тежали едва 80 грама. Днешните дини – резултат от дългогодишна селекция – се състоят от почти 92% вода и тежат от два до поне осем килограма. Апетитният червен цвят на плодовете също е доста ново явление. Това е свързано с „преправянето“ на съединението ликопин. Анализът на генома на динята показва, че процесът на опитомяване съществено понижил естествената устойчивост на растенията към различни болести. Днес хората продължават да модифицират динята с цел да се възстановят и подобрят функциите на имунната й система.
Броколи и цветно зеле
Интересен факт за броколите – те не могат да съществуват в дивата природа, подобно на цветното и брюкселското зеле. Всички тези зеленчуци са плод на човешката дейност и генното инженерство и принадлежат към един и същи вид. Тези култури са изкуствено въведени вариации на растението Brassica oleracea, което в диви условия дава единствено няколко големи листа и малки цветове с жълт отенък. Разновидностите на пдовидовете се създават чрез модифициране на гените, отговорни за растежа на културите.
Банани
Бананите – били разработени за нас още от предците ни: меки, без костилки, удобни за държане в ръката ни и готови за бързо похапване. Но всъщност дивите банани са неядливи, за разлика от плодовете, които днес ядем. Те са напълно различни поради геннното модифициране.
Дивите банани, който са жилави и пълни със семки, понякога се възпроизвеждат в такива без семки. Хората използвали тази специфична мутация в продължение на 6 хиляди години, за да можем днес да ядем бананите, които се продават на пазара.
Царевица
Удивително е, че прародителят на днешната царевица е трева, която познаваме като теосинт. Преди десет хиляди години древните мезоамериканци започнали да отглеждат тази култура. Постепенно произвели растение, което нямало аналог в световен мащаб. Меките нишестени растения се появили и в археологическите източници. Тайните на развитието им били открити скоро с помощта на молекуряно-генетичния анализ. Главното изменение на първообраза на царевицата било разклоняването на стъблото й. В резултат на човешката дейност, растението произвежда по-малко царевична шума, въпреки че днес тя е доста по-крупна, но и кочанът и зърната далеч по-големи от тези на древния първообраз на царевицата. Най-странното е, че геномът не се е променил съществено в процеса на опитомяването. Разликата между древната и съвременната версия се състои едва в пет гена.
Тиква
Тиквите и тиквичките са култивирани форми на древни малки растения. Всички те произлиза от рода Cucurbita. Експертите смятат, че този растителен род се превърнал в един от най-важните в консумацията от страна на човека. Както и при царевицата, тиквата била опитомена в Америка преди около седем хиляди години. Древните сортове били малки, с горчив привкус и семена. Хората започнали да правят опити да отгледат плодове с по-големи семена. По-късно започнало да се обръща внимание на създаването на различни форми, размери и мекота.
Според изследванията дългото облагородяване на тиквите първоначално включвало използването им като съдове, а по-късно започнали да играят ролята на храна.
Ягода
Ароматна, ярка, сладка и сочна – ягодата не сравнително ново творение. Малките предци на тези днешните ягоди били събирани от хората още във времето на ледниковия период на Британските острови. Но подобие на тази ягода, на която днес се наслаждаваме се появила едва през 1750-те години. След проби и грешки, продължили десетилетия, градинската ягода била създадена във Франция чрез кръстосване на диви ягоди от Америка. Съвременният тип се появил напълно случайно по време на експерименти през 1806 година.
Авокадо
Дивото авокадо било обгърнато в твърда обвивка. Освен това плодът бил толкова малък, че можело да се помести в средата на човешката длан. Месото им не било млечно, а ронливо и в оскъдно количество. Дълго време авокадото не се изменило поради свещения си статус в тропическата част на Мезоамерика.
Кафе
Кафееното зърно е също скорошно откритие на човечество. Дивата формата на култивираното растение не се изменила прекалено много, но за това пък се появили безброй нови сортове, създадени изключително за удовлетворение на потребностите и вкусовете ни.
За първи път кафето започва да се отглежда в Индия през 1600-те години, но това африканско растение започва да се произвежда в десетки сортове. Те продължават да се развиват паралелно с нашата цивилизация. Нужно ви е по-горчиво кафе? Харесвате по-меките сортове? Или по-маслени? Искате без кофеин? Всички варианти са достъпни, както никога досега. Всички познати ни сортове представляват генномодифицирани видове кафе. Те произхождат от древен вид храст от семейство Брошови, който по мнението на учените е хибрид със загадъчен произход.
Пшеница
Отглеждането на култура като пшеницата започнало невероятно отдавна. Началото на човешката цивилизация започнало именно в момента, когато първобитният човек преминал от номадски към земеделски начин на живот. Пшеницата била първата и най-важна култура, отглеждана по онова време. Първите заселвания се съсредоточавали около райони, където можело да се отглежда пшеница.
Първоначално праисторическият човек се задоволявал със събирачество на семена от диви треви. Скоро започнал да събира растения растения с повече семена, годни за посаждане близо до дома. Последвали изменения на размера на зърната и хранителните им стойности. Най-важната особеност при манипулацията на гена била т.нар. неразкриваемост. Обикновено, отвяряйки се, шушулките разпръсват зърната по земята. Благодарение на праисторическата изкуствена селекция, тази неприятна черта била елиминирана и нашите предци успели да прибират съдържанието на растението, запазвайки всичките му семена непокътнати.
