В нощта на 18 август 1783 г. четирима господа и две техни спътнички били на терасата на замъка Уиндзор, наслаждавайки се на топлата лятна нощ след пълноценна и пищна вечеря, когато непринуденият им разговор бива прекъснат от низходяща светлина на хоризонта. Когато зрителите на този изненадващ и непланиран спектакъл насочват вниманието си към синкавото оцветяване, те видели светлинна ивица в северозападното небе, която постепенно увеличавала яркостта си. И дори докато те гледали, светлината се разпаднала на ленти от по-малки светлини, образувайки огнено шествие изградено от по-малки тела, които следват по-яркото и масивно водещо ядро, което летял към Земята. В продължение на около тридесет секунди пламтящата лента мълчаливо се движела по небето, преди да угасне в югоизточния хоризонт. Забележителният спектакъл оставил шестте зрители очаровани и смаяни. До момента те никога не били виждали подобна гледка.
“Метеоритът от 18 август 1783 г., видян от източния ъгъл на северната тераса, замъкът Уиндзор.” Картина от Пол Сандби
Смята се, че виденият метеорит, за който ви разказваме в този материал е навлязъл в земната атмосфера над Северно море, преди да премине над източния бряг на Шотландия, Англия и Ламанша. След като пътува през атмосферата над югозападна Франция или Северна Италия, на около хиляда и шестстотин километра, той се разпада на множество по-малки тела. Всеки фрагмент обаче пътувал по небето по един и същи път и една и съща траектория. Това е известно като метеоритните шествие и макар че метеоритите са изключително често срещано явление, метеоритните шествия определено не са и само шепа примери за това са записани в историята. Разбира се, редкият метеоритен феномен от 1783 г. се нарежда сред най-ярките и ефектни такива метеоритните шествия, регистрирани някога.
Метеоритът от 1783 г. е особено интересен за историците на науката поне по две причини
Първо, появата му предизвика подробно проучване на британския учен Чарлз Благден. Той се опита да оцени размера, височината и скоростта на метеора – едно от първите подобни емпирични изследвания, проведени върху метеоритите като феномен, който по онова време не е бил особено добре разбиран. Втората причина, поради която този метеорит представлява интерес, е поради големия брой гравюри и акварелни изображения, които са създадени от хора, които са го видели и почувствали нужда да го изобразят на платното пред тях. Тези изображения са първите подробни и като цяло точни изображения на подобно явление.
Първият опит за научно обяснение на метеоритите е направен от Аристотел. Според гръцкия философ и енциклопедист, слънчевата топлина отделя два вида пари или издишвания от земната повърхност. Единият вид е горещ и сух, а другият студен и влажен. Студените пари се издигат нагоре и образуват облаци, докато горещите пари се издигат до самия връх на земната атмосфера, където при правилните условия се възпламеняват, за да дадат началото на огнените метеоритни явления. Това твърдение остава неоспорено в продължение на почти две хиляди години, докато Джон Прингъл през 1759 г. не предполага, че метеорите може да са космически явления, които нямат общо със Земята.
Метеоритът от 1783 г. от Хенри Робинсън.
Чарлз Благден отхвърля както аристотеловата хипотеза (очертани и от Едмънд Халей в неговата статия от 1719 г.), така и твърдението на Прингъл за извънземен произход
Отхвърлянето на Благден на идеите на Прингъл се основава на това, че метеорите не могат да бъдат твърди тела
В противен случай, фрагменти от тях биха падали от време на време на повърхността на Земята. Интересното е, че едва двадесет години по-късно Е. Биот, докато разследва падащи метеорити във Франция, заключава, че камъните всъщност падат от…небето. Около четиридесет години след като Великия метеорит преминава над Великобритания, общият консенсус сред астрономите се изместил към извънземната хипотеза за произхода на метеорите. Окончателното доказателство идва след наблюдението на метеорната буря „Леонид“ през 1833 г. Огромният брой свидетели в Северна Америка и огромният брой метеори, пронизващи небето, дали на астрономите много възможности да изследват природата и произхода на небесното явление. До 1863 г. астрономите знаели достатъчно за метеорите и метеорните потоци, за да предскажат правилно пристигането на следващата метеоритна буря. Още една мистерия на вселената била разрешена!
