Към световното културно наследство спадат не само културни, природни и архитектурни забележителности. Безкрайният списък със съкровища на ЮНЕСКО може да бъде и доста вкусен. Едно от последните попълнения в него е прочутата в цял свят френска багета. Тя се нарежда до стотици апетитни храни от цял свят, към които спадат арабското кафе, хърватските курабийки лицитари и празничния узбекистански пилаф. Ето още някои вкусотии, попаднали в списъка с най-известни блюда от световното кулинарно наследство.
Френска багета (2022)
16 милиона са багетите, които се изпичат ежедневно във Франция, или шест милиарда за година. Това означава, че на един французин се падат средно около 100 багети годишно.
Точната рецепта за приготвянето на вкусното традиционно хлебче се пази със закон още от 1993 година. Въпреки че съставките за втасването и омесването на перфектната багета са изключително прости, важни са пропорцията и технологията при изготвянето. Ако всичко се спазва по учебник, то ще получите най-меката френска багета с хрупкава коричка.
Въпросът за признаването на френската багета като кулинарно наследство бил повдигнат от президента на Франция Емануел Макрон. Френската багета станала 491-вото вкусно световното културно наследство, като в списъка спадат не само отделни продукти, но и цели кухни.
Неаполитанска пица (2017)
Сочна, нежна и с апетитно хрупкави, но въздушни краища – неаполитанската пица е същинско произведение на изкуството. За да бъде основата й тънка, а краищата надути и меки, тестото се разтяга ръчно от майстора. За коричка със загар следва изпичане в течение на цели 90 минути при температура от 400 ℃.
Добрият пицар знае, че неаполитанската пица не бива да е голяма, а приготвянето й изисква използването на специален сорт домати Сан Марцано и натурално сирене моцарела Fior di Latte от краве мляко или сирене Di Bufala от биволско мляко.
Корейско кимчи (2015)
Кимчито е познато от поне 2000 години и е най-известната храна в корейската традиционна кухня. Тази салата придобила лютив вкус едва в края на XVII век, когато европейските търговци внесли лют червен пипер на Корейския полуостров.
Процесът на приготвяне се нарича „кимчжан“, а видовете кимчи са най-разнообразни, тъй като в основата му се включват всякакви зеленчуци. Класическата рецепта изисква използването на китайско зеле, бяла ряпа, чесън, зелен лук, джиджифил и лют червен пипер. Някога зеленчуците били поставяни за ферментация в традиционни керамични делви онгги, които се заравяли в земята за съхранение през цялата зима.
През 2008 година кимчито отлетяло за първи път до космоса, благодарение на космонавта Ко Сан. За целта учените трябвало да спрат процеса на ферментация, което било недопустима химическа реакция за космически кораб.
Арменски лаваш (2016)
Изпичането на истински арменски лаваш е ритуал, в който са впрегнати почти всички членове на семейството, започвайки с нагряването на специална глинена плоча от мъжа и замесването на тестото от жените. Още от древността арменците смятат, че хубавите песни и доброто настроение са задължителни за сполучливо тесто. Затова, когато се приготвя традиционният арменски хляб, е прието да се пее. За лаваш са необходими само вода, брашно и сол.
Технологията за омесването и точенето на тънък лаваш датира от 5000 години. За изпичането е необходима температура от 350 ℃, като предимството е, че крайният продукт може да се съхранява дълго време. Затова лавашът се превърнал в неизменен другар на арменските пътешественици и търговци от времената на Пътя на коприната.
Северноафрикански кускус (2020)
Кускусът е едно от най-древните блюда в света, което не се е променило, и той е визитната картичка на Северна Африка. Благодарение на кускуса, народите в тази част на Черния континент оцелели във времена на оскъдни земеделски добиви. Точната година на изобретяване на кускуса останала забулена назад във времето, но се предполага, че се случило при съществуването на Картагенската цивилизация, 146 година пр. н.е.
За приготвянето на кускуса се използва твърд сорт пшеница. Процесът, познат като магрибска техника, е трудоемък. Взимат се равни пропорции грис и брашно от грис, смесват се върху голям плосък съд, поръсват се с подсолена вода и се търкалят с протриващи движения в една посока. След това отново се досипва брашно и се поръсва вода, докато не се получат малки топчета, наподобяващи просо. Пресява се през ситно сито, а топчетата, които остават в ситото, се използват за готвене. Кускусът се приготвя на пара над кипящ бульон, като по време на приготвянето не трябва да прониква студен въздух.
Монголски кумис айраг (2019)
Айраг е монголска традиционна киселомлечна напитка, но за разлика от българския айран, тя е слабоалкохолна. Приготвя се в течение на двудневна ферментация на кобилешко мляко в естествен мазен кожен мех. Напитката е призната за имуностимулатор с неоспорими качества за подобряването на работата на храносмилателната система.
Първото описание на монголски кумис през 1253 година направил франкският мисионер и монах Вилхелм де Рубрук. Той споменал удивителната монголска напитка в своите пътеписи.
Грузинско амфорно вино квеври (2013)
Известно е, че грузинските традиции и култура са тясно свързани с винарството. Самата дума „вино“ произхожда именно от грузинския език. Винената делва квеври била използвана за направата на вино още преди 8000 години.
Южен Кавказ официално е признат за родината на първите гроздови лозя, поставили началото на разпространението на различни сортове по цели свят. Интересното е, че лозарството и винарството в Грузия никога не било прекъснато, защото се вкоренило дълбоко в самата култура и традиции на страната.
Днес Грузия добива над 300000 тона грозде, от което се произвежда около 2 милиона хектолитра вино. Не е никак чудно, че символът на грозда присъства на герба на страната.
