Хиляди години преди Христофор Колумб и екипажа му да стъпят върху бреговете на Северна Америка, “откривайки” новия континент, е съществувал добре устроен и проспериращ град, който забогатявайки се разраствал в района на склоновете около съвременния Сейнт Луис в щата Мисури. Това е изгубеният и забравен град Кахокия, който само в рамките на пет десетилетия ще се превърне в най-големият град в историята на Северна Америка, построен на север от Мексико.
Градът Кахокия достига своето върховно развитие между 10-и и 12-и век, е заемал територия от над 16 квадратни километра, което макар и да звучи миниатюрно спрямо днешните стандарти, по онова време градът е бил по-голям от много европейски градове, включително възприемания за един от най-влиятелните и големи градски центрове – Лондон. Кахокия се е гордеел с никак нескромно по размер население, което наброявало между 10 000 и 20 000 души. Открити са най-малко 120 монументални глинени могили, които са служели като основа за много по-големи сгради. До днес са оцелели по-малко от 80 могили.
Как и защо Кахокия постепенно замира и в крайна сметка изчезва остава една от големите мистерии в историята на Северна Америка
Кахокия е основана около 600 г. след н.е. от мисисипийците – група индианци, които са заемали голяма част от днешните югоизточни Съединени щати – от река Мисисипи до бреговете на Атлантическия океан. Тези хора не са успели да развият писмена форма на езика си, така че ние нямаме представа как тези племена са наричали себе си или града си. Много по-късно, едва през 17-ти век районът е наречен Кахокия от френските изследователи, които били на експедиция в района, възприемайки името на племето, което живеело тогава в района.
Археологическите находки показват, че градът е бил огромен за времето си градски център
При проучването на Кахокия са открити доказателства за създадени зони за административни и церемониални функции, обществени сгради, използвани от елита, жилищни квартали и дори предградия, които са били построение така, че да се стига бързо до абсолютния център на града. Около тези постройки и жилищни квартали, както бихме ги наричали днес, племената притежавали огромни земеделски площи, в които местните жители отглеждали основно царевица, боб и краставици. В най-успешния период от своето развитие Кахокия е най-големият градски център на север от големите мезоамерикански градове в Мексико и Централна Америка и е по-голям от всеки бъдещ град в Съединените щати чак до 1780-те години, когато населението на Филаделфия задминава това на Кахокия.
Най-забележителната особеност на Кахокия са могилите в района, като най-голямата от които е Monks Mound с височина от 30 метра. Смята се, че тази могила е била седалището на управляващите лидер и първоначално на това място е имало сграда с дължина около 30 метра и вероятно около 15 метра височина. Изграждането на сградата върху планината вероятно е било убийствено тежка задача, сградата десетилетия, тъй като целият процес – от изкопаване и извличане до строенето на милиони кубични метра земя се извършвала само и единствено на ръка или с напълно примитивни материали.
Кахокия достига връх в развитието си около 1100 г., след което населението започва да намалява и в крайна сметка изчезва напълно до 1350 г.
Прекомерният лов, влошаването на околната среда, климатичните промени, болестите и войни може да са фактори, които да са оформили цяла палитра от причини да бъде изоставен градът, но най-вероятната и основна е голямото наводнение, което почти изцяло разрушава Кахокия.
През 2015 г. анализ на седименти, събрани езерата Хорсшу и Граси Лейк, които са разположени само на няколко километра северно от Кахокия, разкрива доказателства за най-малко две големи наводнения между 1100 г. и 1400 г. – години, съответстващи на периода, през който населението на Кахокия започва да намалява стремглаво. За дa достигнат седименти до тези езера, река Мисисипи би трябвало да се издигнала поне 10 метра над естественото си ниво. Това би било достатъчно сериозно бедствие, за да наводни полетата на местните племена, унищожавайки реколтата в региона, което да бъде причина за изхуване на война с цел контрол върху ограничените ресурси или бягство и изоставяне на града. В крайна сметка по-голямата част от мисисипийците мигрират от града си и населението се асимилира с други местни американски племена
В началото на деветнадесети век настанилите се френски части предявяват претенции върху собствеността на земята в района. а най-богатият сред тях – Никола Жаро притежавал по-голямата част от нея. Той дарява част имотите си на малка група френски монаси, които се заселили на една от по-малките могили през 1809 г.
Те се възползвали от терасите на голямата могила, за да отглеждат продукция, която била в безопасност, тъй като била засадена на далеч по-високо и дори най-мощното наводнение не би могло да я засегне. Монасите отглеждали пшеница в горните нива и градинска продукция в по-ниските части.
Мястото, където Кахокия някога е процъфтявала, днес е Национална историческа забележителност и Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Повече от 70 могили са разпръснати на територия 9 квадратни километра.
