Palatka.bg

Японският призрачен град, погребан дълбоко в горите на Канада

Само на час разходка в дълбоките гори на западната провинция на Канада Британска Колумбия, там където се простира долината Сиймор, се търкалят ръждясали консерви, покрити с листа и мъхове. През 2004 година Боб Мъкъл, археолог и антрополог в университета Капилано, се отправя за първи път в тази зона със своята експедиция от студенти. Когато тамошен дървосекач му споделя за домакински артефакти, които местните хора били открили, Мъкъл разбира, че в началото нa XX век мястото е представлявало лагер на работници дървари – едно от многото такива, съществували в миналото.

Когато започва работа по разкопките, ученият се натъква на нещо неочаквано: фини, непокътнати синьо-бели порцеланови купички за ориз. На дъното им пишело „Made in Japan”. При разкопките бързо се установило наличието на още предмети – бутилки за саке, керамични съдове. Tова означавало, че лагерът бил обитаван не от дървари, a от общност от около 50-60 японски канадци, включително жени и деца. Пребиваването им там продължило поне 20 години.

Въпреки че пред изследователите предстои да докажат колко точно е продължил животът в някогашното импровизирано селище, Мъкъл подозира, че обитателите отседнали там от 1920 до 1942 година

Това било доста след приключването на дърводобивния период и закриването на други подобни лагери през 1920-те години. Но този лагер бил различен. В гористо кътче само на час от Ванкувър и още толкова пеша в сърцето на гората, обитателите построили малко, но надеждно селище. С нарастващия расизъм към японските канадци по онова време, отдалечената локация на селцето осигурявала чувство за сигурност. Те можели да останат там съвсем сами, без да бъдат обезпокоявани, пояснява Мъкъл.

Намерените артефакти показват, че хората от лагера успявали да следват своите културни и кулинарни традиции посред дивата гора

Учените открили изящни купички за супа и ориз най-вероятно донесени от Ванкувър, където се намирал японският квартал – знак, че обитателите се хранели по традиционни начин с клечки. Освен това част от почвата била подхранвана с тор от животински отпадъци , което подсказвало, че по онова време тук се отглеждали японски зеленчуци като ряпа дайкон и фуки. Екипът от учени се натъкнал и на останки от японски традиционни банни, което предполагало опит за пресъздаване на традиционен селски живот – нещо безпрецедентно за Северна Америка. Високото качество на китайския порцелан, от който са изработени съдовете, показва, че хората, населяващи лагера са правили всичко възможно да почувстват мястото като свой дом. Но според Мъкъл били налице и някои тревожни особености – живеещите в лагера били принудени да напуснат, колкото се можело по-бързо.

Доказателства за тази хипотеза са намерените по-скъпи вещи: скритите до банята части от фотоапарат, готварска печка, изоставена така, сякаш някой трябвало да се върне за нея. Според Мъкъл обитателите на селището са напуснали насилствено мястото, което вероятно се случило през 1942 година. Тогава по примера на САЩ, канадските власти започнали да задържат японските граждани и канадци от японски произход.

Точно в разгара на Втората световна война расистките настроения към японската общност в Канада били в своя апогей

Голяма част от канадското общество било настроено негативно към разцъфването на японската икономика, включително напредъка на аграрната индустрия на азиатската държава. Първите имигранти от Япония стъпили на земите на Британска Колумбия през далечната 1877 година и веднага се включили в земеделската работа, рибарството, железничарството и миньорството. Много семейства искали да се сдобият със своя земя, което им било забранено, но успявали да създадат ферми, с което се превърнали в пионери в отглеждането на дребни плодове. Със спестените пари изграждали заселени общности в близост до институции като будистки храмове и японски езикови училища.

Първите японски имигранти в Канада, в голямата си част мъже, работещи в изграждането на железопътни линии, едва оцелявали поради оскъдните хранителни дажби. Освен това менюто представлявало непривичен микс от канадска и японска храна. Тъй като хлябът бил скъп и японците не можели да си го позволят, консумирали макаронена (юфка) супа за закуска и вечеря. Но в местните селища се мелело оризово брашно, а от Ванкувър се купували саке и прибори за хранене, произведени в Япония.

През 1942 година, няколко години след стъпването на Канада във войната, Федералният кабинет издал заповед за арестуване на всеки, който „изглежда подозрително” и живеел на „особени” места

Очевидно било, че законът бил насочени към японските общности. Всеки, които се противопоставял на заповедта, бил изпращан във военен лагер.

Според Мъкъл всички сведения доказват, че японските канадци от долината Сиймор били насилствено принудени да изоставят всичко, което имали. Единственото, което можели да вземат със себе си бил куфар с най-нужните вещи. Всичко останало било конфискувано, допълва Мъкъл. С парите от продадените от властите вещи, арестуваните заплащали собствените си въдворявания в затворнически лагери. Онези японци, които не били впрегани в железничарския труд, били отправяни на работа във фермите за захарно цвекло.

Травмата и откъсването от домовете им довело до там, че много японски канадци изгубили следите на своите семейни истории

Срамът, причинен от расисткото отношение накарало оцелелите да замълчат, спазвайки т.нар. „код на тишината”.

Но откритите предмети в долината Сиймор има какво да кажат. От самото начало на разкопките са открити стотици вещи и всяка една от тях крие своя история на изгубен живот: ключ от нечий дом, часовник, който някога показвал времето, бебешки бутилки за мляко на деца, които отдавна са пораснали. Всички тези парченца от разпиления пъзел на времето, пръснати в сърцето на гората, показват общност от хора, чийто живот и корени били разкъсани от държавната политика на размирните военни времена.