Palatka.bg

Тайната на каменната глава от Сергиевския парк в Санкт Петербург

Руският природен парк Сергиевка се намира в зелените околности на Санкт Петербург. Мястото е известно като бившата усадба (имение със селище) – Лейхтенберски парк-дворец, който е не само уникален исторически паметник от XIX век, но и част от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Но ако се спуснете по една от алеите на парка надолу, където шумят речните потоци, пред вас ще се открие невероятна гледка – огромна каменна, наполовина подаваща се от земята глава.

Това е една от най-загадъчните скулптори в околностите на втория по големина руски град

Откъде се е взела и кой я поставил там изглежда е неразгадана тайна и до този момент. Наричат я „Стареца“, „Главата на Адам“ или „Русич“.

Точната дата на създаването на каменната глава и авторът й не са известни. И досега произходът му се свързва с множество спорове между историците. Интересното е, че този паметник на културата не се споменава в нито един исторически документ. Не съществуват и фотографии или рисунки преди революцията, които съобщават за съществуването му.

Все пак едно от редките споменавания на паметника в XIX век представлява фрагмент в „Дневника на пътешествията в Русия през 1876 година“. Луис Керъл описва видяното: „Там, където се полюбувахме на гладката пелена на водопада, падащ ниско от широки каменни стъпала; където по дългата алея, спукаща се под сводовете на издигащите се растения около стълбите и склоновете; там – огромен камък, изсечен във формата на гигантска глава с лице и очи загадъчни като на притихнал сфинкс, сякаш някой Титан се опитваше да се освободи от тежкото бреме, тежащо на плещите му“.

Вероятно скулптурата е оформен извор на вода, идваща от близкия поток

Официалната версията гласи, че главата е изсечена камък през 1800 година по заповед на император Павел I, а проектът е на дворцовия архитект Броуер. Главата трябвало да изобрази руски воин с бронзов шлем, от който и досега се е съхранило укрепителният отвор на гърба на носа. Според преданията, виждайки главата по време на визита на парка Сергиевка през 1818 година, Пушкин създал своя безсмъртен образ на обезглавен великан („Руслан и Людмила“, 1820 г.)

Съществува и гледна точка, според която всъщност това е главата на Петър I, направена от майстор от Петергофската гранитна фабрика в знак на благодарност за това, че царят склонил да стане кръстник на неговата дъщеря.

Друга легенда разказва, че паметникът бил измайсторен от шведи. Главата изобразявала един от скандинавските крале. Шведите влачили главата към морето, но продължили по пътя си без нея, захвърляйки я там, където се намира днес.