Докато Русия, Канада, Китай и Съединените щати заемат челните позиции за най-големите държави по площ в света, последното място в списъка се заема от една миниатюрна държава, която обаче всеки от нас е чувал и знае не малко за нея.
Става дума страната, намираща се в центъра на Рим – Ватикана, която всъщност заема и предпопоследното място по население в света
Ватикана обхваща площ от около 110 дка и има население от приблизително 1000 души. Това обаче на практика не е суверенна държава в класическия юридически смисъл на думата, а суверенитетът всъщност се държи от Светия престол. Градът-държава Ватикана е пример за църковна държава, като папата е не само религиозен лидер, но и държавен глава. Държавата е официално основана през 1929 г., след подписването на Латеранските договори между италианската държава и Светия престол. Тази серия договори определя правата и привилегиите на католическата църква и положението ѝ в Италия.
Системата от договори има значимо културно и религиозно значение за безброй католици
Договорът определя и признава Католическата вяра за “единствена държавна религия” в страната, и че ще защита светския суверенитет на Светия престол. Признаването на независимостта на Ватикана по отношение на международните дела също е факт. Формално се признава и статутът на суверенна територия на Ватикана, която се управлява от Светия Престол, град Ватикан – Città del Vaticano. Територията и границите се определят от конкретен и разработен план,който е приложен към договора.
Името “Ватикана” е използвано по време на Римската република, за да се отнася до блатиста местност, разположена на западния бряг на Тибър. Там са построени няколко вили по време на Римската империя. Между 14 и 18 г. пр.н.е., Агрипина Старша решава да изсуши района, засажда градина и превръща блатата в красива местност.
Дори преди пристигането на християните в района, Ватикана вече се е смятал за свещено място и районът не е бил достъпен за живеене и обитаване. През 326 г. тук е построена Константинова базилика придобила известност впоследствие като “Св. Петър”. Църквата е построена на мястото, на което се е смятало, че е погребан Свети Петър.
Дейностите в Базиликата и постоянната нужда тя да бъде обслужвана довеждат до постоянно увеличаване на населението във Ватикана. През Средновековието и Ренесанса влиянието на Папата в региона е огромно и на практика го нарежда сред главните и най-влиятелни политически лидери на Стария континент.
В средата на 19-ти век Италия успява да доживее своето съединение и се превръща във водеща за континента светска държава, с което идва и краят на практическото царуване на папата в региона. Влиянието му постепенно се ограничава до района на Ватикана, а след 1929 г. и подписването на Латеранските договори това се официализира.
Договорът довежда и до основаването на държавата Ватикана
Районът на страната е част от Монс Ватикана, което идва от латинското Mons Vaticanus и означава връх Ватикан, както и част от бившите Ватикански полета. На територията на Ватикана се намират няколко исторически и културни обекта – Базиликата “Свети Петър”, Апостолския дворец и Сикстинската капела, заедно с множество други значими сгради. По време на подготовката на Латеранските договор границата на евентуалната държава-град е била ясно повлияна от факта, че голяма част от Ватикана е била оградена от стена или големи сгради. Територията включва площада “Свети Петър”, който независимо че е част от Ватикана обикновено се патрулира от италианската полиция.
Градът-държава Ватикана има население от около 1000 души, като мнозинството от населението живее за ватиканската стена. Населението се състои главно от две групи – свещениците, които също се удвояват като длъжностни лица на държавата и швейцарската гвардия. Различни работници и обслужващ персонал пребивават в държавата Ватикана, но на практика са граждани на Италия. Страната е страна оглавявана от папата, който също има далеч не леката и всъщност много по-известна роля на ръководител на Римокатолическата църква в световен мащаб. Той има законодателни, съдебни и изпълнителни правомощия в държавата. Законодателната власт се упражнява от папската комисия, назначена от Папата и имаща петгодишен мандат.
