През 1799 година Наполеон Бонапарт изпраща войските си на поход към Египет, една от най-важните колонии на Великобритания тогава. Когато тръгва на път, капитан Пиер-Франсоа Бушар не предполага, че пътуването му към египетските земи ще го превърне в откривателя на Розетския камък. Това става на 15-ти юли при разкопките на древната крепост Ал Рашид, намираща се близо до градчето Розета край река Нил.
Всъщност, камъкът представлява голяма черна част от базалтова гравюра, изписана на старогръцки, древноегипетски йероглифи и демотично писмо. Избрани са точно тези три езика, защото старогръцкият бил използван от управляващите на Египет, йероглифите – за важни или религиозни документи, а демотичното писмо, защото е бил най-често срещаният език, с който египтяните си служили.
Заради важността на откритието си Бушар решава да изпрати Розетския камък в Кайро, но след като в последствие французите капитулират и се оттеглят от Египет, камъкът е преместен в Лондон, където сега може да се разгледа в Британския музей.
Какво се крие зад думите, гравирани върху Розетския камък?
Смята се, че датира от 196 г. пр. Хр. и трите текста, гравирани върху него, са хвалебствени слова, написани от свещеници, за египетския фараон Птолемей V Епифан и управлението му. Той намалил данъците, дал много пари за възстановяването и построяването на храмове. „Защитникът на Египет“, както бил наричан, сразил враговете си и донесъл просперитет на държавата си.
Кой е Жан-Франсоа Шамполион?
През 19-ти век е било трудно да се разгадаят йероглифите и техните значения. Първият, който предполага, че трите текста се отнасят за Птолемей V Епифан, е английският учен Томас Йънг. Той открива фонетичните символи p t o l m e s, които са използвани за написването на името на египетския фараон на гръцки. Разчитането на йероглифите обаче става години по-късно. По-точно – на 27-ми септември, 1822 г.
Тогава на заседание на Парижката академия на науките френският историк Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал текстовете, гравирани върху Розетския камък. Всъщност, така Шамполион се превръща в създателят на науката египтология.
Той е роден в град Фижак, намиращ се във френската провинция Дофине, на 23-ти декември, 1790 г. От малък е запленен от езиците. На шест знае няколко езика, а на 11 г. чете Библията на староеврейски. Изучава арабски, арамейски гръцки, латински и коптски (част от подсемейството на египетските езици). На 17 г. вече е член на Академията на науките в Гренобъл, където живее при брат си – археолога Жак- Жозеф Шамполион Фижак в Гренобъл. Именно там Жан- Франсоа научава за Розетския камък и решава да разгадае загадките му.
През 1826 г. на Жан-Франсоа Шамполион е поставена задачата да организира първия музей, специализиран по Древен Египет.
Френският историк е създател на първата граматика и речник на древноегипетски език. Става член на Петербургската академия през 1827 г., а през 1830 г.и на Френската академия.
Благодарение на археологическите експедиции, които предприема в Египет и Нубия, написва книгата „Паметници на Египет и Нубия“, излязла след смъртта му. По време на експедицията в Египет здравето му се влошава и той се връща в Париж, където поема последния си дъх на 4-ти март, 1832 г.
